Да, именно това е и еманацията на очакваният и описан от мен отговор. Безочливата наглост, заявяваща - "много сме, силни сме, ако не слушаш чалга си стой вкъщи!", или както ти го наричаш "икономиката бла-бла-бла, пазарът бла-бла-бла-бла."
Въпреки че съм способен да се разрева на една народна песен, в такива моменти съм изключително радостен да се намирам далеч от тънещата в именно такава простотия България. За да не прозвучи като че ли прехвалвам измислени идеали - на запад също има много простотия, но просто балансът "галоши - други" е съвсем различен.
Няма да ти обяснявам защо именно чалгата се е превърнала в икономически показател за успеха или неуспеха на едно заведение. Нека не забравяме вчерашните мутри и днешни бизнесмени, хора с около по-малко от една клетка мозък между ушите си, но с изключително много пари, начините за спечелване на които са просто извън темата. А както знаем - който плаща, той поръчва музиката. В нашия случай в съвсем буквалния смисъл. Да, знам че ти тук радостно би възкликнал, че ето, видиш ли, така е, чудесно, радвай се народе - всичко е цветя и кебапчета!
Да, аз знам, че хората пишещи, пеещи и слушащи с удоволствие вместо с насмешка текстове като "Дърт козел млада върба лющеше" не са просто интелектуални, те са едни същински културтрегери на съвремието (ато за нещастие последното не е иронично, а сериозно казано). Също така ми е известно, че пациентите...ъъъ...пардон, посетителите на софийските чалга бардаци не правят нищо друго освен да нищят “Генджи моногатари”, като тук таме се покълчват култово около извадена при последните разкопки в Чингтечен селадонова Сонг купа, коментирайки превъзходното качество на нейните анхуа. През останалото време, което като истински бохеми те прекарват на гости на бяло сладко, те коментират стойността на венецианската школа при изпълнение орнаментациите на първото алегро на трети Бранденбургски концерт.
Не! Аз съвсем никак джае и хич дори не смятам, че чалгата е показател за интелектуалното ниво. То това кранисти, оксиженисти, тираджии, оператори на импулсни телефони, приятелки на песента (т.наречените ‘труженички’) са все много интелектуален народ и в никакъв случай сволач угаловная. Те всъщност всичките имат по няколко научни труда и вече ги преподават в съответните им специалости, мдаа... Даже те не са труженички, кранисти, оксиженисти и пр., за тях това е само хоби, упражнявано след края на работното им време като научни сътрудницин а места като Метрополитън музей.
Ех, да, хубав народ! Както казах – няма нищо общо между чалгата и интелектуалното ниво. У никаком случаьом
|