Мило момиче всеки от нас се е чуствал самотен, но трудно и рядко си е признавъл и споделял особенно в форум което ти прави чест за това че споделяш нещо твърде лично. Може да си сред много хора и пак да се чустваш самотна, важно е човек да може да живее със самотата си но не прекалено толкова че да си я избере за постоянна спътница. Самотата и тъгата понякога помагат за да помислим за себе си, за това кои сме и накъде вървим, каква цел гоним и с какви средства си служим. Самотата и тъгата идват понякога в подходящ момент те са като болестта (не смятам че тя е хубаво нещо) идват когато човек трябва да си направи равносметка за нещата които е вършел, върши или смята да върши. Понякога си мислим че сме открили нещо и смятаме че е така, но пак грешим и пак бъркаме заблуждаваме се и се лъжем по грешни сигнали и съмнения. Така че има и самотни и тук и там и това не е обидно, просто хора сме и си търсим половинката тази която ще ни пасне най-добре, някоя сродна душа която ще обичаме силно. Получи се роман, но за финал ще ти кажа горе главата и се огледай може пък някой който е около теб да те харесва и да иска да ти стане приятел или приятелка. Успех

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите