Добре, след като се почувстваш "празна", не ти ли хрумва, че точно в един празен, добре измит и подсушен съд можеш да сипеш вкусно ястие, приготвено с много Любов?

Хубаво ти казва Курвоазие -
В самотността се появяват всякакви мисли, може би и крайни(самообвинения). Става нещо като катарзис, изправяш се пред едно безмилостно огледало, което всичко показва, всичко ти говори, крещи и безмилостно диктува твоята реалност. Като че се изхвърля ненужното. Ставаш празен, проснат изсмукан труп, който не знае как да продължи.
Е да ама може! Може и то двойно по успешно. Усамотението катарзис мисля, че е полезното.

Тоест, ако в теб има разни горчивини и хаотични мисли се блъскат като електрони, то тази самота ти е необходима, за да се прочистиш от всичко, преди да започнеш каквото и да било ново - нова връзка, ново приятелство и т.н. Дай си време. Не се изнервяй. Слушай си вътрешния глас. Остави емоциите да си се набушуват. Усмихни им се, сякаш си страничен наблюдател. Търпение му е майката! И кураж, и надеждата, че когато ти се случи нещо Красиво в бъдеще, ти ще си готова да му се насладиш и отдадеш изцяло, ще можеш да започнеш "на чисто"!

Успех!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите