|
Да, дойде и твоя ред явно:)
Вече 2 години живея в Германия, като заминах на 19. Когато заминах бях напълно наясно със самия себе си, а и вече бях от няколко години открит пред семейство и приятели. И макар че това далече не беше първото ми излизане в чужбина, нито пък първото ми отиване до Германия конкретно. а и въпшреки факта, че мнозина мои приятели и познати бяха или дълги години живели в чужбина или чужденци, също изпитах културен шок. За това, както и въпреки че по думите ти съдя, че си в Щатите, ще посмея да споделя своя опит с това явление "културен шок".
В началото беше прекрасно, месец-два се чувствах като турист. Бая време ми трябваше да загрея, че всъщност вече не съм точно това. Голям културен шок изпитах изпървом от взаимоотношенията между хората - спокойни, некомплицирани, без безкрайните български драми и трагедии. Това е обществото като цяло.
Впоследствие изпитах и своя т.нар. гей културен шок. Отидох за пръв оът на бар. Най-обикновен бар, петък 22ч вечерта, бира и лафче. Най-голямото си недоумение изпуитах, когато видях самото място - на ъгъла на една централна улица, с големи френски прозорци - малко и спретнато. Можеш да си предстваиш тихия ми ужас - ужасът на човек свикнал на тайните софийски подземия, където се събира нашата педерастия, за да не я утрепят или Господ знае защо. Така де, така нареченото ни гей-общество.
След което бях ошашавен, за разлика от теб, от свободните сексуални отношения. Може би не така, че да се клатят коли. Но самото наличие на няколко гей сауни и кина в самия център на града, както и самото отношение на хората към секса, като нещо, което не е повече отколкото да питаш колко е часа, бе в състояние да ме хвърли в туш. Май прекалено много бях свикнал на българската "дискретност" - нищо не съм чул, нищо не съм видял, а още по-малко казал....
След което дойде и другото впечатление - също като твоето. Мога да си ходя за ръка с гаджето из градовете, да се срещам, с хетеросексуалните си приятели с гаджето си, като всички знаят той какъв точно ми е. по улиците никой дори не те и забелязва. Е, може да се случат и проблеми вероятно, но това е по-скоро изключение...
И в крайна сметка едно стана ясно - няма такова нещо като гей общество. Да, има някакви си групи за гей теми, има гей хорове, има центрове за съвети, има събирания, има кръгли маси (щамтиш, както и да трябва да се превежда). Но няма някакво организирано общество, камо ли пък разделено на развратници и семейни типове. Всичко е въпрос на индивидуалности, които при това са динамични и променящи се. И никой не прави голяма трагедия от нищо, макар че в този форрум спецуиално има хора, които продължават да си фантазират за светото непорочно западно "гей-общество" и българсктоо долно и развратено "гей-общество". На това мога само да кажа: Ха-ха!
Във всеки случай, ако ми позволиш, искам да ти пожелая приятно изкарване там и, ако ти харесва, не бързай да пътуваш наобратно!.
|
Re: Културен шок? [re: Guardian_Hearts]
