И аз го мернах още в началото. Ъпъра дето го е качил, обикновенно добри неща пуска и ме сдоби с още един филм с Робин Уйлямс, тъй кото си правя колекция от хубавото.

Не предполагах, че филма има гей нюанси и изненадата ми се люшкаше от интерес до безпокойство. Не знаех до къде ще стигне идеята за приятелчето, което обича да се облича в женски дрешки. С края на филма - всичко се подреди.
Какво е посланието на филма! Как аз го разбрах!
В балета не всички са гей. Това да конкактуваш с гей не те прави такъв. Ако харесваш танца, отдава ти се, също не означава че си гей. Да не говорим, че в комбинация с балета тази идея много силно се набива. Знаеш, като се каже балетист, все е равно на педерастко за мъжете.
Много оцених, че носителите на филма са момчета на по 11 години, защото с този избор се вижда, че на тяхната възраст, когато още са неоформени, дори и да контатуват с гей ориентирани (и то много близък приятел) не е опасно. Който си го носи гейското, то си се проавява независимо иска ли индивида или -не. В който това не е заложба, с контакт, без контакт, няма шанс да си прояви хомосексуалност. Стара азбучна истина, ама на - народа предпочита да не мисли.
И като трета нишка в добавка на основната, хареса ми еволюцията на бащата. Надделя бащинското на фона всички предразсъдъци - какво е балета, желанието синът да се занимава с бокс, футбол или подобни мъжки спортове.

С две думи - пиродата си знае работата, няма нужда се плашим.

Та, това за филма.