Не, не приемам нещата лично. Предното целеше елементарно обснование на факта, че си позволявам да си изказвам по този начин за такива сериозни неща, нищо друго.

Сега по офтопик темата.

Ако тръгна да обяснявам защо е нужно да познаваш класическия академизъм в изкуството, за да разбереш модернизма (а не да си просто зяпач, който оценява произведенията на, да кажем, Пикасо и Брак, с критерии от типа "харесва ми" или "не ми харесва"), трябва да напиша дисертация - темата е обширна. Но без да познаваш развитието на едно такова нещо, нямам как да разбереш какво се случва в края му. В случая на кубизма например (тук изключвам Пикасо и Брак от дискурса, в който поставям нещата, но да вземем Метцингер и Гайцес за пример) - трябва да проследиш разбиранията на хората от средновековието насам, за да разбереш как от двуизмерно изобразяване се минава към триизмерно с линейна перспектива и защо после изведнъж става нужно да говорим за извитото пространство и да спорим що е то, аджаба, четвъртото измерение (в математиката има n-измерна геометрия до 20 и няколко измерения, но това е друга тема) и как изведнъж триизмерното изображение на линейната перспектива става най-малкото безинтересно, ако не и ненужно. Още една голяма трудност в цялата тази проблематика е факта, че не можем да разглеждаме изкуството пер се, т.т. изкуството в цялата си история се е случвало в дискурса на някаква история в чисто политически план, на история на културата и, разбира се, на история на духовността (в това число и религия). Просто нещата са твърде комплексни и твърде взаимосвързани, за да говорим за термини като конвенционално и неконвенционално с по три думи в контекста на нещо съвсем друго.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите