Разширявайки извън пределите, едно голямо ДА...

Причината и изхода заслужават адмирации.../по повод живеенето/

“Има, дори и без брак хората могат да се карат доста добре за това кой какво е купил, кое на кого принадлежи и т.н. :-)”

Минах през петгодишна ситуация, изстрадах я, но се разделихме точно. Струпа се за две къщи и не беше трудно да се споразумеем. Емоционалния градус все се въртеше около точката на експлозия. Всеки беше отдаден на връзката, а обстоятелствата налагаха разместване. Той не иска, аз също, но никой не ни попита какво искаме!!!?

От частното към натрупания опит.
Все съм съгласен с теб. И ще продължа напред...
Личната мозайка си я редим, кой както може. Но на`що парченце в общата...май става със запокитване. /каква дума ми е точна?.../ Запокитени гледаме..., оглеждаме се..., това ли ми е мястото?, ще трябва да е тук!!! Но защо е така неуютно? Ще си го направя... Почваш, действаш, потиш се, бач... скъсаш три кожи. Блъсне те нещо. Спрял се поогледаш, оооо.... трябва още. Времето и то подхване някое ребро. Блъскането пак си идва по правилата. Гледката се оказва нова. Корена вече се е хванал, наляло се е стебло...гледаш вече от високо, оооо..., то не било тук лошо, я... още. До кога, кой да питаш???!?
Много късметлийско, нали?
/Май се оказах в литературна сказка с непредизвестен край/

С риск да прозвучи сантиментално, но ти, как става не знам, така ме прекарва/вкарваш в едни сантименти, че докато списвам, се улавям някъде из коронарни полета с чуство за бесконтролност и отсъствие на стоп кадър. От постоянните сиви и полусиви тонове на дневното се измествам/преместен/ на лична територия която не ползвам. Ха, ха... Няма мистика...Нещо се изсипва през пръстите, чета и си задавам въпроса “Нали точно това искаш да кажеш?” Тръпката си тече..., пак чета... Какво толкова ме предизвиква, нищо видимо!!!???!!!

Следейки нишката от по-горе Gary > copy на части > се поизместихме от моята логика продиктува от случая “Gary”. Там и ти си забелязал /от новите вълнения/ къде е ключа от бараката. Опитах се да го тласна, да го извадя от тупика, но само чрез Българската действителност. Предположих, от начина на писане, от думите които използва и т.н., /може и да бъркам/, че има наблюдения само от местно ниво. Реших да го тикна напред с подходящи идеи. К`во успях, май не се знае.... Ти, обаче, ме измести концептуално /еййй../. Естествено, тук ми е по-удобно.

Имотиконките накуп,