Jajtee, правилно си забелязал, че нещо се губи. Аз имах същото усещане. Допуснах варианта да се задомя и да не казваме нищо на никого. Да, но това донякъде би означавало да продължа да нося товара със себе си. Истината е, че аз съм гей или може би би, но желанието ми да имам деца и жена с която да се грижим за тях не ме прави по-малко гей. Жената която може би ще ми стане съпруга ме е приела такъв какъвто съм. Тя ме обича. Аз също я обичам, но не като обект на сексуални желания, а като душа и приятел. Аз най-вероятно ще си имам приятел който ще ми дава това което жена ми не може да ми даде. Тук може някой да ме обвини, но нали ние сме хора с отворено съзнание и очакваме същото и от другите. Това е все едно да изневеряваш на жена си, с тази разлика, че тя знае и те разбира защо го правиш. Колко бракове се провалят от ревност. При нас поне такава опасност няма да има. Просто всеки ще си има свободата от която се нуждае. Според мен този вариант е много по-добър отколкото деца с двама татковци. Въпреки, че нямам нищо против и такава ситуация. Важното е да има мир и децата да са отгледани с грижа и любов.
Искам да съм наясно с приятелите си, за да не се притеснявам от някой изпуснат жест или коментар пред тях. Когато се мъча да крия нещо, аз се сковавам, държа се неестествено, скучен съм. Това е причината поради която ще им споделя всичко за себе си. А и така ще разбера кои са ми най-верните. Искам да се държа естествено поне пред хората с които прекарвам най-голямата част от живота си. Уморих се да крия.