Благодаря за изчерпателния отговор :-). Сякаш точно това исках да прочета, но написано не от мен. Не знам дали съм за завиждане. И сега животът ми е труден, а децата се нуждаят от много грижи. Но смятам, че те ще ми донесат не само трудности, а и много радост. Изгубих 15 години от живота си търсейки себе си и бягайки от себе си. Трудно се постига нещо в живота когато се страхуваш да споделиш какъв си. Този страх прерастна едва ли не в страх от комуникация с хората и понякога дори и с приятелите. Не можех да си представя, че ще мога да погледна жена в очите, без да съм й споделил всичко. Такъв товар падна от мен сега. Лошото е, че подтискането на чувствата у мен досега, ми се e отразило много силно. Сега сякаш преоткривам всичко наново.
Сега съм готов да направя всичко каквото мога за да се промени средата в България, за да няма страх у хората да споделят за своята ориентация. Без тайни се живее много по-лесно. Тогава всеки ще реши свободно дали да се отдаде на децата или на работата или на грижата за други хора или от всичко по малко. Смисълът на живота за мен е да си доволен от това което правиш и да оставиш нещо след себе си (било то деца или плодове на твоя труд или нещо друго, а защо не и от всичко по малко). Честно казано досега не виждах смисъл от живота си. След като преди 10-тина години реших, че най-вероятно няма да имам деца, се опитах да осмисля живота си като се отдам на работа. Но уви сега осъзнавам колко ми е навредило пазенето на моята тайна, колко ресурс от съзнанието и мозъка ми е отнемало. С една дума професионално не успях да се изявя, въпреки, че имах предостатъчно време за това. Е, времето не е достатъчно, иска се концентрация която аз много трудно постигах мислейки постоянно как да опазя моята тайна, а тя не ми даваше мира и нямах минута спокойствие заради нея.
Надявам се по-скоро да заживеем в страна в която няма да има причини за страх да споделиш нещо толкова човешко. Вече виждам положителна промяна в българите в това отношение, но засега е напълно недостатъчна. Съвсем скоро ще ми се наложи да споделя и с най-близките си приятели. Страх ме е, но сега знам, че имам подкрепата на хора които обичам.