Здравейте. От скоро посещавам този форум и досега не съм давал мнение по никой от въпросите. Споделям следните мнения изразени от други участници във форума:

-"NAPYLNO izklyuchvam variant detenzze da rasne s dvama bashti."

-"а това е от "Изгубени в превода" на София Копола:
Денят, в който се роди първото ти дете е най-ужасяващия в живота ти. Животът, който си имал дотогава е свършен. И никога няма да се върне. Но те се учат да ходят, да говорят и на теб ти се иска да си до тях в тези моменти. И тогава откриваш, че те са най-чудните хора в твоя живот."

Лично аз никога не съм изпитвал чисто сексуално привличане към жени. В мечтите и представите ми винаги са били мъже. Винаги съм се страхувал да споделя за своята сексуалност и съм се опитвал да живея като "нормален" което ми е причинило страшно много страдание и е оставило в мен дълбоки белези. Преди години се запознах с момиче което ми стана много близко и към която изпитвам сексуално влечение не когато видя тялото й, а когато чувствам близостта й, когато ме докосва. Мислех, че съм гей, но сега не съм много убеден. Все пак не съм сигурен, че съм бисексуален, след като и сега не изпитвам нищо като видя голо женско тяло, докато ако е мъжко ...
Винаги съм искал да имам деца. Не смятам, че децата са единственият смисъл на един живот, но на мен би ми доставило удоволствие да имам и да възпитавам деца. Проблемът е, че не съм сигурен, че ще се справя като баща. Споделих всичко с приятелката си, тя ме прие и е готова да живее с мен дори и ако понякога получавам от някой друг неща които тя не може да ми даде. Готова е да ми помогне да изляза на светло и така вече никога да не се притеснявам от истинското си АЗ. За нея е достатъчно да чувства любовта ми както сега и да й помагам във всичко. Чудя се обаче, дали след година две нещата няма да се променят. Без любовта която в момента е между нас, ние няма да можем да живеем заедно. Моля ако някой има подобен опит, да го сподели.