“Себеопределянето на хомосексуалиста е МОРАЛЕН въпрос, защото хомосексуалистът знае, че нарушава основна брънка в движението на природата.”

Хомосексуалиста трябва да се себеопредели. Добре!
Решавам да се самоопределя. Как да го направя? С мислене, с гледане, с питане, как? За да реша най-точно ще трябва да пробвам с мъж и с жена. Нали, разликата между хетеро- и хомо- е в сексуалната практика, само?
Отивам и си лягам с жена. Всичко е точно. Пробвам с мъж, чуствам се по-добре. Пробвам още няколко пъти, за по-сигурно. Пак с мъж ми е най-добре. Какво да правя?
Социален порядък, построен от мъжките взаимоотношения, през семейната клетка и се изкачим до образци за стандартен мъж, недвусмислено показва, че трябва да се ориентирам към жените. Но ние с моя организъм, определено вече знаем какво харесваме и как искаме да правим нашия секс. Толкова определено, колкото само личния опит може безмилостно да налага.
Трябва, обаче, да взема решение, да се самоопределя!?! Кое да ме ръководи? Собствения ми организъм или стандартната социална практика, която напълно съзнавам, че е обективно, естествено и логично от самосебе си обособена.
Разбирам, че не съм ли с жена /семейство, деца, внуци, както му е редно/, късам брънката за възпроизводство, родовия корен ще се затрие, не мога да следвам вътрешно желание да имам потомство. И в добавка, с това, че излизам от всеизвестната норма, нарушаващ общоприетия морал, душевният ми комфорт е нарушен.
Кой да ми каже, защо всичко в мен предпочита себеподобния?
Моите родители не са ме поръчали някъде хомосексуален, никой не ме е попитал какъв искам да се родя, за да съм в своята цялост такъв какъвто се очаква да бъда – хетеросексуален. Но моето естествено, вътрешно, от природата ми влечение е недвусмислено – предпочитам себеподобния.
Морална ли е природата?
Различен само по секс от множеството; всичко правя като множеството; даже някой като мен са идеал за множеството; една и съща катафалка води всички ни до последния дом; има ли виновен?!?
Дори и да няма отговор, аз се чуствам морален.

Малък опит за самоопознаване.

п.п.
“Малкото, /но и многото/, което може да свърши е да удовлетвори нагона си....../и духовната си същност, със сабеподобен/”