сексуалните предпочитания са една малка част от личностните характеристики на човека

Айде стига, тия ги говори на стрейт приятелите си. Омръзнало ми е да ви гледам как се биете в гърдите с викове колко сте "нормални" и как сексуалната ориентация нямала никакво, ама никакво значение за човека.
Тука всичките се возим на един влак и няма нужда да си ги разменяме тия номера.
Гейовете НЕ са еднакви с хетеросексуалИСТите. Не всички са дорасли да си го признаят, но е така. И е нормално. Сексуалността предопределя развитието на човека от самото му раждане. Не можеш да си мислиш за пишки и да си иначе "съвсем същият" като всички други мъже.
Хомосексуалните деца проявяват различни влечения още при избора на играчките си, при избора на модели за подражание, при избора на дрехите си... като пораснат проявяват различни влечения при образованието и професионалната си реализация. Да, принципно казано гейове може да има навсякъде, но аз говоря за общия случай. Ако вземеш сто шофьори на ТИР и сто адвоката, например, очакваш ли броят на хомосексуалните измежду тях да е по равно? Ето ти ги признаците на различието. Професията на човека, начинът по който живее, начинът по който прави секс - всичко това дава отпечатък върху мисленето му и го прави индивидуалност.
Не зная, хора, не ме разбирайте грешно, не съм някаква българска Жана Д'Арк от началото на 21 в., но мисля че се оставяме на предразсъдъците на обществото да определят живота ни. Нима неприемането на това което сме, не е причината постоянно да се опитваме да се докажем колко сме стандартни и еднакви с хетеросексуалните?
Много от нас се опитват да се интегрират в обществото като просто се обезличават и размиват сред останалите хора, зариват тайните си дълбоко в себе си и ги държат там до смъртта си. Това не е добра цена да бъдеш приет.
Трябва да направим така, че да ни приемат каквито сме, без да се крием. Да ни приемат като общност, а не всеки един поотделно, минавайки през общия пасатор за продукция на еднакви хора.
Много се радвам за онези (вече стана въпрос), които се чувстват добре в хетеро кампания и имат общи интереси с приятелите си. Но ми е тъжно за всички онези момчета (а те са много), които сами издевателстват над собствената си природа, слагат кръст на цялото си АЗ, в стремеж да се реабилитират пред обществото, да се унифицират, да станат равни с хетеро приятелите си и да развият такива интереси, каквито се очаква да имат.
Обществото ни е обтоварено с толкова силни предразсъдъци, че успява да ги втълпи дори на самите хомосексуални, които в резултат започват да ненавиждат това което са и хората като тях.
Това ми изглежда като избелването на Майкъл Джексън () - криза на личността, на собствената принадлежност, на самоидентификацията, синдром на натрапените клишета относно вид, поведение, облекло, интереси.

Много е полезно сексуалните малцинства да се сравняват с етническите и расовите малцинства, защото такова сравнение често очертава пътя по който да се развива еманципацията на малцинството.
За това ще си позволя да сравня гей-хората с афро-американците (отново един измислен и ненатоварен семантично термин) - представете си черен, който се движи само в компания на бели и не харесва другите черни, защото са ЧЕРНИ. При това, когато срещне други черни започва да си вири носа и да им обяснява колко е над тях, защото е съвсем като белите, с които има много общи интереси и не му е интересно с черни. А може дори и да не поздравява черните си приятели на улицата, когато е с бяла компания, да не би нещо да си помислят.

От мъжа можеш да купиш няколко инча пенис, но нито секунда любов

Редактирано от Jockey на 16.06.04 12:27.