Продължение 1 / Контакти / Запознанства / Адам и Адам

Включил съм само сол, длани съответно на краткостта на текста :)
Като прегледах думите, които сме писали като асоциации дотук, май някой ще трябва да отведе героите в пещера или на старото селско гробище

. Между другото, pensif много вдигна летвата, та аз ще я свалям първи

.

... Беше красивият му съперник. “Дойдох за обещаното...”

Изправи се бавно, лицето му беше зачервено от скорошното напрежение, а по устните си усещаше ту солени капки от потта, ту сладките, заради контраста, капки чешмяна вода.

Все още беше задъхан и използва паузата докато поемаше дъх за да измисли първата си реплика...

“Не се отмятам... каквото и да ми струва...” прошепна дрезгаво. Усети слабост в коленете, дали заради изтощителното физическо усилие, дали заради емоциите, които го заливаха като водопад. Опита се да се подпре с ръка на мивката но залитна. Сам не разбра, как се озова в обятията на новия познат-непознат.

Иззад прашасълото стъкло се разнесоха викове “Горчиво! Горчиво!” - сватбарите. Това окончателно го стресна. Притвори очи и усети дъха на другия – горещ като обеден, летен вятър. Едва докоснали се, устните им се разделиха. “Не тук! Не сега! Идва някой.”. Отстъпиха един от друг бързо, но очите им запазиха връзката помежду им непрекъсната.

“Къде се затрихте бе, момчета?!” – беше кръстникът – малко по-възрастен от тях, едър, с опалено от слънцето и вятъра лице и вече загрубели от селската работа длани. “Браво! Голяма работа сте и двамата! Ама ти Ники, умиргаш, ама не се даваш, а!”. “Значи Ники се казвал новия му познат” – помисли си. “Да, не съм се представил” – и подаде ръка...

Следващия, моля.