Ама съм ентусиаст и аз...

Ето какво спретнах преди малко. Присъстват 10 думички от асоциациите ни тук: някои произволно (завой, съперник, трофей, симпатяга, топлина, горещи), а други - ключовите - са в основата на разказа, а именно последните няколко от последната нишка (ихаааа, хоро, сватба, тъпан).
Стана малко дълго, но надявам се ще ми простите.

Приятно четене!


Ииихааааа! - чу се специфичното подвикване от женски глас. Хорото постепенно нарастваше на дължина и се извиваше във все по-интересни траектории. Настроението също спазваше възходяща градация. По-трудното и досадното беше минало гладко – гражданското, църквата -, сега всички се бяха отпуснали и се забавляваха.

Харесваше му да води хорото – един от редките случаи, в които се чувстваше комфортно в ролята на лидер, макар и сред най-младите тук. Странно как тази музика, извираща дълбоко от корените на народа му, която в детството си дори не понасяше, го караше да се преобразява така, да забравя всичко и да се слива телом и духом със звуците... Харесваше му да усеща погледите на всички върху себе си – върху младото си, гъвкаво тяло, да вижда как очите на мъже и жени следват уверените му, ритмични, нестандартни понякога, но красиви движения, възхищението...

“Какви топли очи!”, за миг две ивици от хорото се доближиха доста лице в лице и срещу него се случи едно непознато момче. Симпатяга. Погледите им се преплетоха. Как не го беше забелязал досега? Колона, завой, изгуби го... Хм, тези очи...дали бе прочел правилно?

Вечерта напредваше. Изобщо не беше сядал на мястото си.Танцуваше и се забавляваше на воля – с братовчедка си, булката, с младоженеца и с всички роднини и приятели, присъстващи на сватбата. Миг на отмора - дойде ред и на веселия обичай с откупуването на пилето и тортата – съответно от кума и кумата. Срещу тях танцуват момиче и момче, в ръце с подносите, под звуците на ръченица. Кумът и кумата се надиграват с тях, опитвайки се да откраднат “стръвта”. След като и двете страни се поумориха и трофеите смениха собствениците си, по дансинга се появиха и други танцьори на ръченица. Разбира се, включи се и той. Гордееше се с пъргавината и изобретателността си в този народен танц.

За момент мерна онова момче. То също играеше, и то съвсем не лошо! Ту заситняше с леки стъпки, ту се впускаше напред с приведена глава, или пък се завърташе около себе си, изпъчен и изопнат като струна. Биваше си го и още как. Не само в танца. Погледите им пак се преплетоха. Хм, този блясък, тази лека усмивка... Нима го предизвиква?!

Постепенно останаха само двамата. Диджеят сякаш бе уловил витаещото във въздуха напрежение от съревнованието и упорито не сменяше ритъма. Вниманието на всички неусетно бе приковано към танца на двете момчета, към тържеството и силата на младостта и красотата.

С мъка откъсваше очи от него, като се стараеше и да остава верен на майсторството си в танца. Защо го беше предизвикал? И как така топлината в тези спокойни кафеви очи се беше превърнала в огън, мятащ изпепеляващи искри и така покоряващ с жарта и стихията си? Хм, по дяволите, да беше си почивал малко повече! Краката му постепенно натежаваха. Не можеше да се предаде!

Внезапно, при едно от разминаванията им, другият му прошепна с дрезгав глас: “Ще те надиграя!” Горещият дъх сякаш запали ухото му. Добре ли чу сред този шум?! “Иска ти се!” “Който загуби, изпълнява едно желание”, провокира го онзи. “Дадено!”, отвърна без дъх, без да се замисли...

Не умееше да губи. Физическата умора постепенно го завладяваше и го изпълваше с безпомощен яд. В един момент му се стори, че вместо тъпана бие сърцето му, все по-силно и по-силно. Спри!...Сълзи от срам, умора и гняв напълниха очите му. По дяволите! Не може...край...Трябваше да скрие слабостта си, искаше да потъне в земята. Под бурните аплодисменти, приветстващи победителя, изтича към тоалетната, за да даде воля на емоциите си на спокойствие, сам. Тръшна вратата зад себе си. Пусна силна струя вода и се наведе над мивката. Внезапно някой сложи ръка на рамото му. Не беше чул да се влиза. Беше красивият му съперник. “Дойдох за обещаното...”

Vivre mes differences ou sauver les apparences?