Ето нещо, което чета в обществения транспорт (преди сън не чета много успешно):

"Преди четиридесет години персийският шах Тамасп, който беше заклет враг на отоманците и също най-големият патрон на рисувателното изкуство в света, започна постепенно да изкуфява и загуби ентусиазма си към виното, музиката, поезията и рисуването; още повече, той спря да пие кафе и естествено мозъкът му спря да работи. Изпълнен с подозренията на дълголик и тъмнодух дядка, той премести своята столица от Табриз, който тогава беше на персийска територия, в Казвин, за да бъде по-далеч от отоманската армия. Един ден, когато беше още по-стар, той бе обладан от джин, получи нервен пристъп и молейки Бог за прошка, напълно се отрече от виното, красивите млади момчета и рисуването, което е достатъчно доказателство, че след като този велик шах загуби вкуса си към кафето, той също загуби и разсъдъка си."

Орхан Памук, "My Name is Red" (преводът на параграфа е мой)

Изводът е: Пийте кафе!

Редактирано от jaytee на 08.04.04 16:40.