И за мен важи това, което си написал за себе си...

Точно затова и аз считам тази част от статията за доста мъглява(меко казано). Сигурно голяма част от нас, хомосексуалните, сме си играли точно с деца от противоположния пол като малки...

Не знам дали ние нещо не успяваме да разберем точно дълбоката научна мисъл на професора или просто той (или статията, така предложена) много неясно и необосновано е нахвърлил някаква теза за връзка между някаква си неформирала се(?!) малка част в мозъка, отговаряща за "основния" инстинкт, и появата на "сексуалния интерес" в процеса на общуване с деца от собствения пол...

Може би, според неговата теория за мозъка, при тези, които са си играели с деца от противоположния пол, "основният" инстинкт си е формиран (макар и "неправилно" насочен към сексуален интерес към собствения пол) и затова общуването впоследствие и средата не оказват толкова съществено влияние върху сексуалната ориентация...
Но тогава теорията в поведенческата й част (общуване с деца от собствения пол, от което се заражда сексуален интерес към същия) изобщо не важи за хомосексуалността по принцип, а за отделни случаи на някаква "липса" в мозъка;-)
Или, май пак стигаме до парадигма "вродена и придобита сексуалност", ама казано с други думи...

Това беше съвсем свободна интерпретация (на лаик) от моя страна на прочетеното в статията...

Vivre mes differences ou sauver les apparences?