След като съм висял в интертнет до 3-4 часа през нощта (сутринта?) не се чувствам в идеална форма за писане във форума, ама все пак ще опитам. Пък като се почувствам по-добре, може да добавя нещо.

От къде да го почна?! Например оттам, че се чувствам доста конфортно с ориентацията си и всъщност почти никога не ми е създавала проблеми. От разговорите ми с такива като мен (бисексуални) и с гей-момчета съм останал с впечатление, че съм от редките изключения, когато откритието, че си с различна сексуална ориентация се "преболедува" сравнително лесно и безболезнено.

В определени периоди от живота ми съм бил "само на една вълна" - тоест или само с момичета, или само с момчета, а в други - смесено и едновременно. Обаче пак не съм се тормозил от въпроса дали "не може то така и момичета и момчета". Важното за мен е било с партньора/партньорката ми или любимия/любимата да си доставим взаимна радост, удоволствие, да си дадем един на друг това, което търсим.

Добре де, търпя критика по отношение на така често споменаваната тук моногамност. Не съм точно моногамен тип, макар че и такива периоди от живота ми е имало (с продължителност между 2 и 10 години). Ама сега са ме хванали щурите и не съм.

Колкото до критиките от страна на гей-момчетата, че такава риба "бисексуален" няма и че си или нереализиран/латентен чист гей или заблуден хетеро, това е просто един от признаците на "би-фобията". Трудно е да разбереш някой, който е по-различен от теб, затова не им се сърди, но и не им се връзвай да си го слагаш на сърце. Случвало ми се е на мен. И какво от това - аз не се опитвам да "променям" сексуалната им ориентация. И ги моля и те да не се опитват да правят това с мен. Въпрос на разбиране - на разбиране, че сексуалната ориентация е това, което е. И че не се "лекува". Аз уважавам тяхната, нека и те да уважават моята, както и на "нещастните хетеровци" .

За приятелите и контактите с гейове и хетеро: Средата, в която работя е предимно хетеро. То не е за учудване де, при положение, че повечето хора се "декларират" хетеро, а пък голяма част от тях наистина са. Досадното и неприятното е, че от време на време ги избива на хомофобия (за би-фобия не говоря, защото май повечето от тях дори не знаят че има и такова чудо - "би"). Но не съм единствения, който се сблъсква с подобно отношение. Какво да се прави... Опитвам се да внушавам толерантност, да водя "ненатрапчива" "просветителска" кампания, но май без забележителни резултати.
За сметка на това, извън-служебната ми среда е наситена с хора с различна (предимно гей) сексуална ориентация. Освен че се разбираме това ми е полезно и за личното ми "равновесие".

И последно: "Как се чувставе в момент в които сте сред хетеро приятели и някое момче ви допадне?" - ами винаги съм се опитвал да правя разлика между желано и постижимо/реално. И по тази причина кой знае колко случаи съм изтървал. Снощи например ме бяха "хванали щурите" (пак) и споделих в съвсем прав текст с един приятел, когото винаги съм смятал за доста краен хетеро, че аз самият съм би. Той ме утрепа с отговора "ами и аз съм се замислял по този въпрос, ама до сега не съм успял да преодолея себе си" (каквото и да означава това).

В заключение, чувствай се добре в собствената си кожа. Твоя си е и засега по магазините не се предлагат други. Така, че ако я одереш, няма с какво да я смениш. Свиквай с нея!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите