Ами, според мен, религиите просто си имат, тъй да се каже, хора, за които са предназначени. Пазарна ниша, да го наречем, или целева аудитория :-) Всъщност, нишите са няколко, но една от тях е най-масова.

Според мен, това са хора, които се нуждаят една-единствено правилна и свята истина; от набор от правила, който ясно да дефинира кое е "правилно" и кое -- не. И най-сетне, увереност, че това което правиш се одобрява като правилно и праведно.

По този начин получават готови отговори за много неща, универсален справочник за всеки проблем. Спестява ти се голяма част от отговорността да създаваш свои възгледи. Получаваш нещо като своеобразен постоянен подслон и почивка от прекалената динамика на живота. Скриваш се от голяма част от проблемите... Изобщо, намираш си стадо с ясни правила и критерии за определяне кой какъв е и кое какво е.

Всъщност, предполагам че на практика всички се нуждаят от приемане, разбиране, обич и спокойствие. Просто има една голяма част от хората, за които именно религията изпълнява тия функции чудесно. (И съответно друга, за които тя не може да свърши тая работа.)

В тоя ред на мисли съм съгласен, че религията е направила много поразии, но в същото време съм принуден да призная, че на мнозина тя дава нещо, и в тоя смисъл нещо произвежда, и това нещо си има гореописаната пазарна ниша.

Мога да ти дам един съвсем жив пример, макар и да не става дума за баш религиозен човек.

Наскоро имах разговор с приятел, който, как да кажа... сам не е лишен от сексуален интерес към своя пол, но в същото време отдава най-първостепенно значение на обществените порядки. Съответно, хомосексуалните взаимоотношения са нещо лошо, ненормално(?) и понеже сме приятели и той е загрижен за мен, изразява мнение, че аз трябва непременно да се оженя, да спра да общувам с "такива" хора и т.н.

Опитах се да разбера обосновката зад всичко това. Оказа се, че водещо е кое се приема в обществото. После идват неясни и несигурни аргументи от типа за какво са предназначени мъжа и жената. А сетне придърпваме Библията от прашасалия рафт. Подчертавам, че рафтът е прашасал, понеже той не я е чел, още по-малко я е анализирал, още по-малко я е разбрал. Да не говорим че нея всеки си я разбира както му изнася, така че има и много разбирания, но той няма нито едно от тях.

Обаче -- посяга към нея.

И като събера всичко, общите черти се набиват в очи -- опората се търси в нещо, което някой вече е направил, разкроил. Написани на камък правила. Истинска обосновка не е необходима, достатъчно е повече хора да приемат нещо -- и то автоматично става подходящо за подслон на твоето щастие.

Всъщност, дори съм склонен да възприема това като прагматизъм в съвсем чист вид, нищо че става въпрос за религия. Навън вали, студено е. Намираш къщурка, побутваш а оттук-оттам -- държи се. И влизаш вътре на топло. Какво по-прагматично от това :-)?