По моя си начин / Контакти / Запознанства / Адам и Адам

Влакът летеше към София

"Към София! По-скоро да стигна в София!” – си мислеше Абрам, притиснал младежкото си чело към хладното гладко стъкло.

Абрам започна да си мечтае за това, как ще види и усети всичките чудесии, които само беше виждал по Мрежата – ебалника на жълтите павета, Двореца на груповия Секс и накрая, запазилият старинното си име (но станал мемориален) площад “Руски паметник” – под голямата статуя на Аполон, седнал в колесница, теглена от три маймуни...

Почукаха на вратата на купето.

- Чай, кафе, минет, анален секс - по експрес-метода... – кондукторът беше доста миловиден.

(Според последните научни теории, секс следваше да се прави не по-рядко от веднъж на 6 часа – иначе се губел смисъла на живота, та затова кондукторите предлагаха на всички самотни пътници своите услуги).

- Е, добре, наведи се...

Кондукторът смъкна панталоните си и разтвори бузите на задника си.

"Абе, задникът и в Африка си е задник ", - философски си помисли Абрам, но за всеки случай първо пъхна пръст в аналното отверстие.

Кондукторът не показа никакви емоции.

"Странно", - помисли си Абрам, - "ами ако си пъхна ръката?"

Ръката влезе без проблем – дори можеше да я свие в юмрук.

Тогава Абрам за първи път усети нещо странно: не, не неприязън към себе сине отчуждение (нали Кондукторът се подчини), а някакво трудно за обясняване присъствие на някой чужд, не такъв, като него самия.

Желание отлетя.

- Мамка му, отивай си. – Кондукторът стана, вдигна си гащите и си тръгна – без учудване и което беше най-странно – без съжаление.

"Много странно," – пак си помисли Абрам, - "може би, аз не направих нещо както трябва? Може би трябваше да почнем с минет?"

Абрам започна трескаво да си спомня всичко, на което го бяха учили в училище и изведнъж го осени странна догадка.

Ами ако кондукторът е латентен хетеросексуалист?

Отначало тази мисъл се стори на Абрам кощунствена: ама как така нормален, добре възпитан човек може да е хетеросексуалист, но после започна да си припомня маниерите на Кондуктора, погледа му – сякаш вечно оправдаващ се, походката му. След като съпостави и систематизира видяното, той започна все повече и повече да се убеждава в правотата на своята хипотеза.

"Ами да, разбира се!" – помисли си Абрам, - "как не се сетих по-рано!"

В Глобалното Село не обичаха хетеросексуалистите.

Че и за какво да ги обичат? Нали заради тях в началото на XXI век се разрази предсказаната още от професор С.П.Капица страшна демографска криза? Именно те на времето спъваха развитието на Мрежата, а освен това, беше научно доказано, че хетеросексуалистите имат понижени интелектуални и емоционални способности, ниска чувствителност към секса и творческите иновации. Освен това, хетеросексуализмът е признак за немотивирана агресия и бедност на вътрешния свят. Някой учени дори бяха склонни да считат хетеросексуализма за психическо заболяване и предлагаха всички да бъдат проверени за скрит хетеросексуализъм.

Но в последно време започна да се разпространява либерално отношение към хетеросексуалистите. В големите градове започнаха да издават за тях вестници, да правят дискотеки. В Мрежата започна да се обсъжда въпроса, могат ли хетеросексуалистите да служат в армията. От една страна разбира се, не трябва да се накърняват правата на човека, но от друга – как това да бъде реализирано на практика? Нали цялата армейска дисциплина се държеше на любовта и груповия секс, възпят от не едно поколение поети от Мрежата?! И как ще служат, как ще се ебат един друг - голи и мускулести на сутрешната проверка? Как ще се възстановяват след стреса?

Ами образователната система? Ами сексуално-организираната самоорганизираща се финансово-икономическа система? А самата Мрежа, създадена и концептуално оформена от хора, които в дълбока древност са наричали “гейове”?

Имаше много въпроси. Досега Абрам нито веднъж не беше общувал с истински хетеросексуалист, макар че клюкарите намекваха нещо за Вартоломей. Но Абрам не се занимаваше с такива неща – нека всеки сам да се оправя с живота си. Но пък да общува с хетеросексуалист или да си намери приятел-хетеросексуалист, на Абрам все пак му се искаше.

Въпреки, че по някога на Абрам му се струваше, че цялата тая история с хетеросексуализма е пълна глупост и самоизмама поради неудовлетвореност. Да си бяха намерили нормален партньор, всичко щеше да им е наред...

...Той седеше пред него – гол, мъничък и някак си самотен. Всички във вагона вече спяха, а Кондукторът изобщо не можеше да разбере, защо му се прииска да излее душата си именно на този, дето се вика първи срещнат юноша. Гласът му звучеше дрезгаво и потрепваше...

- ...Започнах да забелязвам, че не съм както всички още като момченце. Не, първите уроци по секс минаха нормално – като при всички хора, но после...

- Нищо не можех да направя със себе си. Приятелите ми се присмиваха и даже ми се струва, че започнаха да се досещат за някой неща. И колкото повече време минаваше, по-зле ставаше...

- Да...- каза Абрам. – Кофти работа. Не ти е лесно, братче, даже бих казал – трудно ти е. как добре те разбирам. А на лекар ходи ли?

- Да, ходих – никаква полза, а в армията не пожелаха да ме вземат и накрая – диагноза – неспособен за групов секс. Как да живея така? Не знам. Срам ме е да се покажа на хората пред очите. И на – сега разнасям чай, кафе, такива неща. А после...

- Не, почакай, не се отчайвай. Виж сега, да пробваме още веднъж, а? Може пък да се получи?

- Е добре де, хайде. От един път хетеро не се става.

И скритият хетеросексуалист с привично движение разтвори бузите на задника си.

А влакът летеше към София.

Авторизиран превод Samolet

Повече такива неща - знаете къде