Аз не виждам нищо странно в това родителите да подозират такива неща дори и в случая на Сам.

За родителите, доколкото имам наблюдения, най-важно е децата да са щастливи. Ако при това може и да нямат проблеми с обществото -- толкова по-добре. В този смисъл родителите на Сам, според мен имат късмет. Сам може да е всякакъв, но има дете, и те си имат внуче. В тоя случай особеният компонент на сексуалната му ориентация не е от толкова силно значение за тях.

Но не виждам какво пречи да допускат или да подозират възможността той да си пада повече или по-малко по мъже.

Без да искам да пораждам кавги или да се заяждам, искам да споделя с вас едно мое лично впечатление. И то е създадено не от вас тук. Или, да кажем, не само от вас тук.

Това е сумарно впечатление от различни хора, и не е обвинение!

А то е, че раздразнението на някои хомосексуални спрямо бисексуалните е не толкова от това че бисексуалните по-лесно създават хетевросексуално семейство и деца. А по-скоро на непризната болка от това, че ТЕ САМИТЕ нямат толкова "лесен" шанс да създадат хомосексуалния аналог на това щастие.

Нещо от типа "яд ме е, че шансът ми за нещо е по-малък от шанса на еди-кои-си, затуй ще си излея яда, болката, злобата, обидата или каквото там, към тях!".

Гадни ефекти:
(1) Вместо енергията да се съсредоточи в нещо градивно, те се лее в яд и злоба
(2) Не се влага енергия за търсене на решения на истинския проблем
(3) Излишно се трошат нервите на сума ти невинни хора покрай това

Това ми се вижда като много зловреден възглед. Той не помага да се разреши проблемът. Напротив, задълбочава го, защото човек се задоволява с това да излива яда си, изпада в спиралата на самосъжалението и НЕ прави нищо истинско, за да си помогне сам.

Проблемите са ясни. Че обществото гледа с лошо око на хомосексуалните отношения, не допуска хомосексуалните бракове. Какво остава за осиновяването на дете в хомосексуално семейство. И т.н. и т.н.

Нека си кажем истината.

Проблемът не е, че Сам може да бъде (по-лесно от нас) и е щастлив.

Проблемът е, че пред нас има съществено по-големи затруднения по пътя към аналога на подобно щастие.

Които могат да доведат надеждата ни на практика до невъзможност.

На този фон се проектират и много други неща, разбира се. Да кажем, че е сам един аспект от цял конгломерат.

И всъщност по този модел се движат ядът и злобата в много случаи и аспекти на живота, независимо дали става въпрос за интимни, брачни, служебни, детински, сериозни и т.н. отношения.

Дайте да търсим решение на проблемите си, вместо да злобеем от това, че за някой друг точно те не важат по същия начин.