> > "АЗ съм толерантен, но считам, че всеки трябва
> > да си знае мястото!!!
> > С какво право, разни , ще се намесват в живот,
> > от който нямат и понятие??? Питам???"

Отдавна вече смятам, че изказвания от този сорт е безмислено да се анализират, нито да се вземат твърде насериозно. Въпреки че (смея да твърдя) много добре разбирам крещящата от тях болка.

> Толерантността е въпрос на морал и се възпитава
> и аз се считам за толерантна, защото досега мирно
> и кротко си четях в това клубче и не съм натрапвала
> присъствието си на никой от присъстващите в него.
> Ако ти е любопитно защо - ще ти кажа - имам си
> приятелчета гей и искам да съм в час за нещата
> и проблемите, които ги вълнуват и по никакъв начин
> не обичам да натрапвам моя избор относно сексуалната
> си ориентация. Така мисля да постъпя и с възпитанието
> на децата си - това е личен избор.

Дай боже. Надявам се наистина да стане така, понеже имам някаква представа до какво може да доведе отчуждеността и бездомността у един порастващ човек по отношение на тия усещания. Дори бих се изкушил да кажа, че сърцевината на много от злобата и фанатизма, които се излъчват от възрастния, лежи именно в липсата на възпитание за толерантност, както във възпитание в обратното (антитолерантност). независимо дали активно или пасивно. Разбира се, дозата прави от лекарството отрова и обратна, а точната доза варира много по-силно от човек на човек, много по-силно от медикаментите. Склонен съм да си мисля, че хомосексизмът и хетерофобията на възрастния най-често възниква именно като реакция на хетеросексизма и хомофобията у възпитателите на младия човек...

> Обаче изявление от този род (виж горния цитат) започват
> полека да стопяват моята толерантност. Мисля, че си интелигентен
> и ще разбереш защо...

Боя се че често голата интелигентност не е достатъчна за подобно разбиране. Понякога на човек му се налага да преразгледа много дълбоко неща в себе си, за да вникне в думите на другите, особено когато му пречат разни... как да кажа... предварителни разсъдъци и предварителни емоции. А това често е съпроводено с много дискомфорт, огромно усилие.... Човек рядко има сили да го постигне. особено ако се чувства добре в някакво обкръжение, което си е създал.

Във всеки случай линията на поведение на един родител, струва ми се, би трябвало да е добре достигната, почувствана, обоснована, когато се отнася до такив сериозни неща като възпитанието в толерантност и способност за отмерване на толерантността. И в такъв смисъл да бъде устойчива (най-малкото принципно) срещу влияние на изказвания от сорта на цитираното. Иначе...

Иначе... криворазбрана работа...