|
Райнер Вернер Фасбиндер
Чух за тази група в магазин Десперадо, където имаше изложени касетки по рафтовете.Беше така отдавна, и доста по-късно попаднах на техни концертни записи .От време на време чувах за тях, разни клюки, намирах още записи, докато случайно на концерта на Integrity, разбрах че пред мен се намира вокалът на тази митична група от средата на 90те.Криейки се от зверският шум, набързо обсъдихме нещата от живота, и когато дойде идеята за изданието, сетих се за Борислав Тодоров отново. Това е неговият разказ за онези години, така близки, ама и така далечни от сегашна гледна точка. Забавлявайте се!
Идеята за групата дойде съвсем случайно, имам предвид че никой от членовето който бяхме, не е мислил точно за такава разхайтена формация . Идеята се зароди по много странен повод в главата на един много добър мой приятел Вилян Димитров. С него се знаехме още от 89-та година. Та значи, имаше едни много яки ъндърграуд партита, които организираше един наш познат – Николай Тодоров (Ник). “На тъмно” се казваха тези дарк партита. Вече бяха минали две такива през 93-та и се очакваше за Коледа да има още едно, тоест на 25-ти декември. Та аз и още един мой приятел Николай Николов (тогава беше още Стоев ) с който от близо 2 години си правехме разни неща и ги записвахме у нас, ей така бяхме се запалили по алтернативните начини за правене на музика. И си имахме една “група” която аз я нарекох “DCL”. По същото време имало и още някакви с 2 години по-малки от нас момчета, все от Математическа гимназия, които също се интересували от такива “странни” неща -Васил и Тихомир (на когото викахме Матей, без да знам защо).Те също си имали група която се казвала “Всеобхватна Неблагоприятност”(която после даде много материал на RWF).Вилян предложи да сме направили и ние някаква изява на тези дарк партита ( имаше предвид DCL), защото имахме няколко касетки пръснати насам натам из разни хора и Ник ги слушал и предложил на Вилян да ни покани да отидем и ние. Но ние никакви музиканти не бяхме (поне аз, със сигурност не съм бил никога, даже и ноти не знам, да не говорим, че не мога да свиря на нищо) и така ми беше неудобно да се изтърсим на сцената , като някви хапльовци там. Николай поне имаше 7 години пиано, ама аз само имах мерак да правя нещо . Та Вилян предложи да се запознаем с тези момчета и да си направим група и да свирим за следващото “На Тъмно”( което е вече даже марка дрешки , инициативен си е наш Ник). И се навихме. Запознахме се с тях, те се оказаха мноо готини хора и така започнахме да си репетираме където можем и с каквото можем. Трудно тръгна в началото, защото нямахме много неща: нито къде да репетираме, нито барабанист, а и всички бяхме големи аматьори. И още се чудя защо Вилян не е свирил с нас, като изключим няколкото инцидентни излизания на сцена с RWF. Нямам представа. Та значи бяхме само 3 човека в началото (аз, Васко и Матей, Николай не искаше) и аз само имах желание да участвам с нещо в групата и тъй като не можех да свиря на нищо се наложи да “пея”. И така Васил стана басист а Матей на китарата. Трябваше ни барабанист. И имаше една друга група, те свиреха някакъв дет метъл или нойз, нещо такова и имаха барабанист, дето беше навит пък да излиза на сцена.С тяхната група това едва ли щеше да стане и реши че с нас можело и се нави. И той се казваше Тихомир.Обаче Матей нещо малко кофти свиреше тогава на китара ( много срамежлив беше, според мене това беше причината) и трябваше още един китарист. И взехме Любо да свири още една китара. Той беше от същата група на Тихомир. И той беше много срамежлив, ама поне можеше да свири. И това е първата формация. Нямаше клавирист обаче и се наложи аз да натискам клавишите на една много стара “Vermona” (много як аналогов синтезатор).
Не помня кога точно е дошла идеята за името на групата. В началото не знам какви предложения е имало – не помня, оабче помня че точно когато я създадохме имаше едно предаване по “Ефир 2” “Десета муза”. И там даваха много яки поредици на култови режисьори. Такива като примерно Педро Алмодовар или пък Вернер Херцог, та и на Райнер Вернер Фасбиндер бяха почнали поредица от филми и аз тогава за първи път гледах 1-2 филма и много ме шокира и изненада този режисьор. Това беше една от причините да си харесам това име. Другата причина поради която ми хареса беше самото име (само по себе си) – дълго и интересно, звучно, поне на мене така ми се стори. Предложих го на другите и те се съгласиха и готово. И така се помъкнахме към дарк партито. Имахме 4 наши парчета които измислихме за 2 седмици и направихме 2 кавъра на Кале – Балада за шивача и на Виолетов Генерал – Молитва. А другите, нашите парчета бяха “Синьо Лято”, “Откриване”, “До” и другото не го помня, пък може и да е нямало . Общо взето това беше началото на групата – Васил, Матей, Тихомир и аз.
После вече на мене съвсем ми станя ясно че на нищо не ме бива да свиря, затова реших да имаме и клавирист, щото така не може. И с много увещания навих Ники. Много мъчен човек. Так вече си имахме всичко. И най-вече мерак . По едно време на Тихомир (барабаниста) никак не му хареса какво свирим искаше и той да наложи нещо, ама ние бяхме твърди глави и понеже никой не слушаше никакъв метъл, по-късно той сам си замина от групата и пак бяхме без барабанист.
По това време репетирахме в актовата зала на Математическа гимназия – Добрич и там влизаха и излизаха много хора докато “свирехме” и така от време на време идваха и интересни хора. Беше се заформило едно такова общество от интересни хора. Имаше много колоритни личности. Ръженката, Чичо Скрудж, Чефо (RIP), Бончев, Папо, Галя... и други имаше, ама сега тези си спомням. Та , измежду тези хора имаше и един Жоро Левчев. Той много се кефеше на това което правим и искаше да участва. А преди това малко се занимавали с Диян и Павел Белчев и правили нещо заедно в една група дето се казваше “Несъмнено” – страхотни парчета направиха, които си останаха само на домашни демота . Той предложи да е на барабаните. И готово , уредихме се с барабанист. Може да не беше добър но имаше страшно готини идеи. Принципно беше художник и беше голям фен на Гигер. Та така се заформи и RWF. От тука нататък много не си спомням какво е ставало. Свирили сме тук-там. Даже правихме и един доста дълъг концерт (хахаха) за началото на учебната 1994/1995 година. Записахме и едно парче в студио . И концертите си записвахме и това беше. Даже по едно време и по блек топа на Емо Братанов бяхме . Абе страхотно време беше, много добре си изкарвахме годините в гимназията.
Страхотно влияние върху групата имаха Вилян, Диян и може би Галя. Никога не сме се стремели да правим нещо насила. Или идеали да проповядваме. Или пък да правим нещо патриотично. Знам ли.
Имахме доста изживявания по това време. Поне на мене ми се струваше че доста бързо се развихме, като идеи. Басиста ни – Васил, според мене беше рядък случай. Много надъхан и много бързо се учеше. Помня че на един концерт правихме кавър на “Любов” на Кале и много добре направи дабълхенд-а на баса. И нататък имаше много дори отзиви. Много се кафеше да репетира с Валяк. И те много му се кефеха.
Както и да е, това всичко към началото на 95-та започна да си отива лека полека. На 27 март 1995 година за мен всичко приключи , защото без да знам съм издържал приемния изпит за родната казарма. И влезнах. Кога окончателно се е разпаднала групата, незнам? 6 месеца по-късно и Жоро Левчев влезе пак там. Предполагам , че тогава окончателно всичко е свършило. Но не съжалявам за това. Може би , защото беше кратко, беше хубаво. А после какво стана с хората от RWF, за някои не искам да си спомням (не че сме се скарали или нещо подобно), а с други не се видях още 7-8 години. После лека полека някои неща започнаха да се връщат. Даже сега и Тончев ме кара да пиша тази история за RWF, която всъщност май само аз я видях така.Сигурно е имало и още много други неща но за това се сетих сега.
За контакт с Борислав : dcl@abv.bg
|
Райнер Вернер Фасбиндер - отвътре и отвън
