Върви каручката на стария Було,
От град на град се нижат тъжни дни,
Каручката със скъсано платно
И куклата на име Арлекин.

Арлекино беше дървено човече
В малкия театър на стария Було.
Смееше се много публиката вечер
На издяланата кукла от дърво.

Припев:
Арлекино, Арлекино, Арлекино без сърце,
Колко радости не знае дървеното ти лице.

В театъра на стария Було
Играеше принцесата Мелин.
През старото окъсано платно
Се вглеждаше в нея Арлекин.

Арлекино гледа всяка вечер плахо
Стария Було със молещи очи –
Той едно сърце в него да издяла,
За да може да се влюби във Мелин.

Припев:

Затрогнат от молбите му, Було
Веднъж го взе във своите ръце
И в твърдото безчувствено дърво
С длето издяла мъничко сърце.

Арлекин обикна куклата Мелин
И в любов безкрайна нежно засия.
Той игра, тъй както никога преди,
Но, пламнал цял от обич, изгоря.
Арлекино, Арлекино ти от обич изгоря.
Таз последна твоя роля
Публиката не разбра.

Върви каручката на стария Було.
Останал сам със куклата Мелин
Над малка шепа пепел от дърво
Той плачеше за своя Арлекин.

Арлекино, Арлекино ти от обич изгоря.
Таз последна твоя роля
Публиката не разбра.

Арлекино, Арлекино ти от обич изгоря.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите