Ами този пасаж не е мой, разбира се, ама като го прочетох, реших, че е доста пънк:

"Виртуозът на камшичния бой се изморява силно от своята работа в края, но сърцето на белия човек е преизпълнено с надеждата за власт и богатства на всяка цена. Нека не чуваме повече за египетските или татарските тирани! Във върховното изкуство да убедиш двукракото животно да отдаде себе си изцяло на своята работа тези класически представители са най-обикновени, надути аматьори. На античната школа никога не й е хрумвало да предложи на роба обръщението “господин” преди името му, да му даде правото да гласува от време на време, да му купи вестник; и най-вече, да го постави на челна позиция, за да го избави от по-низките му страсти. С две хиляди години Християнство зад гърба си, човек не може да погледне маршируването на полк войници без да стигне до крайности. Това слага начало на прекалено много идеи в главата му."

Из Пътешествие до края на нощта

В началото бе мълчанието...