Когато ти е скучно,скъпи другарю,седиш и мислиш поеми за оригнята.Мислиш дали се пише уригня или оригня.И бездруго Word-а ги подчертава и двете.Но ти не само мислиш за нея.Ти изпадаш в дълбоки екзистенциални дебати със себе си,идентифицирайки се с нея,гледайки на света от нейната едносекундна гледна точка.Та тя дори няма време да и е скучно,твърде кратко продължава нейният живот.Но той има цел!И можеш ли да предположиш,мили ми приятелю,каква именно е тази цел?Ами същата,съвсем именно същата като тази на всички нас: Музиката!Още Пол Верлен (известен декадент) е рекъл : “Във всичко-музиката само!”(или тъй поне се мъчи да ни убеди добрият Кирил Кадийски).Та каква друга би могла да бъде целта на тази фина струна на човешката душа-о/уригнята,освен да зазвучи сред акустиката на някоя баня,кухня,концертна зала,ораторска катедра?Какъв е смисълът на беззвучната о/уригня, би се запитал всеки.Отговорът не е известен на моя милост.
Но не само тя,музикалната,окупира закърнялото ти от скука съзнание,прекрасни мой.Когато ти е скучно,ти често бъркаш в ушите си:не защото те сърби-не,а защото се надяваш именно там да намериш разковничето,интересното,нещото,което да успее да задържи вниманието поне 5,а може би десет минути.Умряла миналата година там виненка например.Помисли за детинската радост,която би изпитал при щателно изучаване на миниатюрния труп.Та по него можеш да проследиш всички етапи на еволюцията!Ах,как увлекателна е тази познавателна дейност.Но ти знаеш,че такова щастие не се намира във всяко ухо.И какво ти остава?Да продължиш да се взираш в скуката си.Нека видим какво друго можеш да правиш за целта.
Ако си подредена стара мома,можеш да седнеш и да подредиш всички шкафчета в стаята.Ако си застаряващ ерген, можеш пък да гледаш сайтове с червено “18”.Ако си средностатистически работохолик-хуманист,можеш да разсъждаваш над глобалното затопляне и глада в Сомалия и дали наистина чилито произлиза от Чили.Ако си гимназист в кандидатдекадентска възраст,можеш да седиш пред писи-то си(ако нямаш котка) и да пишеш дълги съждения върху скуката.А ако не попадаш в никоя от тези категории,приятелю, и наистина нямаш какво друго да правиш,значи четеш това.Черпя те един “ментос”-грозде от благодарност,че сподели скуката ми.

Аз имам моето световъртене във мен.