А аз докато четях ето това, се сетих за теб, sorry.

"Понякога не мога да повярвам, че съм само на 30 години, чувствам се толкова по-стар.
Чувствам се по-стар само когато си помисля, че повечето хора, които ме познават считат, че съм се провалил, и че това наистина може да стане ако някои неща не се подобрят; и когато си помисля, че това може да стане, го чувствам толкова силно, че ме депресира невероятно много и ме кара да се чувствам така обезверен сякаш това е факт. В по-спокойно и нормално състояние аз понякога съм доволен, че 30 години са минали, и то не без да са ме научили нещо за бъдещето, и тогава чувствам сила и енергия за следващите 30 години, ако доживея толкова дълго.
И във въображението си виждам години на сериозна работа занапред, и те да са по-щастливи от първите 30.
Как ще бъде в действителност не зависи единствено от мен, светът и обстоятелствата трябва също да допринесат по някакъв начин.
Това, което ме засяга и за което съм отговорен е да създам сам повечето обстоятелства и да правя всичко възможно да прогресирам.
За работещия човек, навършването на 30 е само началото на период на някаква стабилност, и като такъв той се чувства млад и изпълнен с енергия.
Но в същото време една глава от живота ти е затворена; това кара човек да се чувства меланхоличнo, да мисли, че някои неща никога няма да се върнат. И не е глупава сантименталност да изпитваш известна скръб. Е, много неща наистина започват с навършването на 30 и със сигурност не всичко свършва тогава. Но на тази възраст човек вече не очаква да получи от живота това, което е научил, че животът няма да му даде; по-скоро човек започва да вижда все по-ясно, че животът е само един вид време за посев, а плодовете никакви ги няма.
Може би това е и причината понякога човек да е толкова безразличен към възгледите на околния свят, и ако тези възгледи ни депресират прекалено силно, ние можем да се отърсим от тях."

Where Do We Come From? What Are We? Where Are We Going?