Най-важното което ми донесе дедо Николас бяха усмивките на хората около мене като си отваряха подаръците (леле как звучи само). Е имаше и сълзи, де. Бех се докарал на стареца с подаръците и толкова морбидно изглеждах (собствен дизайн), че дъщеря ми се схвана от страх. Иначе си имам жилетчица (никога не съм носил такова чудо и не знам как ще ми понесе) и разни други битови придобивки. Така е то - вещомания.
Обаче, мамка му и коледа. Представяте ли си - нито един късмет не ми се падна от баницата. Поне ей тъй от кумова срама да ми се беше паднала яхтата. А то - нищо. Явно тая година безкъсметен ще си ходя.

Next One Is Real