докладвам:
чифт ръкавици с капаци за пръстите - удобни за работа, лента за глава вълнена и приятна, книга като слънце: Консумистически манифест от Норберт Болц.

Всичко ново възбужда, всичко изненадващо стимулира. Ала суперстимулацията води до стрес - и тогава привлекателен започва да изглежда уютът на познатото. Ето защо в едно общество, което основателно се нарича "общество на благоденствието", нашият живот обикновено е доста комфортен. От комфорта обаче възниква скука, от нея пък ни освобождават единствено стимулиращите импулси на новото. Но онзи, който иска да се радва на новото, трябва най-напред да го изучи. Поради това тръпката на новото и непознатото първоначално ни създава вътрешно напрежение. Тъкмо от него ние бягаме в комфорта. От комфорта възниква скука... и тъй нататък. (...)
Комфорт - това е светът на доволния клиент. В тази връзка Робърт Райх говори за "разглезване на телата и умовете"1. Удоволствието е светът на въодушевения клиент. Най-ясно можем да онагледим съотношението между комфорт и наслада, ако вземе за пример автомобила. Автоматичните скорости са комфорт, ръката върху скоростния лост е удоволствие. Естествено, ако става дума за преместване, и една евтина японска кола е напълно достатъчна, стимулиращо обаче действа единствено луксозната лимузина: Joyride.
Като обект на наслада, автомобилът е стоката-преживяване. Или, казано по-точно, подобно на фетиш, той функционира като ключ към света на преживяванията. В този смисъл автоградчето във Волфсбург претендира да бъде за света на мобилността онова, което Niketown в Чикаго е за света на спорта. Естествено, никому не би дошло наум доброволно да посети град Волфсбург; милиони обаче доброволно посещават градчето в града, за което Клаус Кокс, шеф на отдела за връзки с обществеността на концерна "Фолксваген", тъй красиво твърди: "Ние разказваме на хората приказката за мобилността. И за всекиго стават достъпни всички стилове на живот на този свят." Точно като Niketown, и автоградчето е храм на стиловете на живот, където съвсем насериозно може да се използва наблюдението на Отъл Айхер: "Автомобилът е обект на преклонение, който се нуждае и от определен олтарен дизайн."2

това е откъс......

и това е май с дедото засега. Но пък си изтеглих всичко на Riblja Corba.