Писмото до Коста... / Фен клубове / Музикални / Пънк

С уважение към другарката Грахост. Не знам кой е Коста, и не съм абсолютно съгласен с всичко ;)) , но ми хареса писанието :))) :

16.05.2001

Скъпи ми Коста ... радвам се, когато чета писанията ти, защото те /каквито и да са/ са живото доказателство, че сред хората има все още от вида “мислещи” собствените си мисли ...
Ако това не е похвално, другото тури му пепел.

Спомени ...
Мисля, че подобна дискусия съм водила с теб на една пловдивска улица /майната му, въобще не помня как се казва/ и тя е за ...
Екзюпери ... не, не дискусията беше за него, а просто се сещам за едни негови разсъждения.

Ето сега, ще противопоставя Достоевски на Екзюпери...
По-точно Христов на Мороз...

Боят, за който са говорили жените в оня кратък филм, е алиби. Много по-успокоително е за един човек да си каже, че е боклук, защото са го принудили с бой, и още бой, отколкото, защото е непотребен - тоест NBG - natural borne garbage

Това не е вярно. Истинските боклуци са тези, които са нарекли и изфобрикували като боклуци тези, които ти наричаш така. Боклук означава душата и мислите ти да имат вида, формата и съдържанието на премазано куче в напреднал стадии на разлагане.

Пътят към хармонията минава през трупове

Чия хармония? Човешката ... или личностната... или социалната?

В света на моите разбирания отварянето на тапата е изцеление за огромни маси от хора.

Думата “маса” предизвиква в мен тотален ужас. Аз отказвам да се интересувам от “масата” аз дори не желая да имам нито една мисъл относно съществуването и. Няма маса! Само тези които са слепи за човека като индивид, и особено онези, които не желаят да човек-индивид използват думата “маса” и се опитват да накарат другите да повярват в нея. Кой те накара да използваш тази толкова грозна дума?

Ще пооткрадна от Екзюпери ...
Маса наричаш камъните, които искаш да редиш в свой си ред. Но всяка една подредба или друга система, която се опитва да подреди камъните е обречена на провал. Защо? Защото системите винаги се опитват да уеднаквят хората по някакъв критерии. А те нито са равни, нито са еднакви. И никога няма да бъдат.

Той беше болен в главата - маниак. От тези, които, ако ги използваш добре - ще отпушат бутилката и ще изчистят боклука.

А жалко ... че мислиш така. Защото насилието ражда само насилие и това е нещо, които ти отлично знаеш. Прераждането на хората не се извършва в кървавите бани, там се извършва израждането. Хората престават да се възприемат като хора, те престават да се виждат, да се чуват, да се имат за “някого” извън наложените “шаблони” като – гражданино, селянино, партиецо, комунист ли си или не си?!!!... но това всъщност не е нещо лично, а е само описание на твоята принадлежност, на категорията в която са те набутали. Ти мамка ти, пренадлежиш ли някому или си на себе си?

Насилието прави хората овце, маса, тълпа. То дава пълна власт на първосигналната система и първото нещо – the basic instinct. В тази фаза, Човекът не съществува. Няма Човек.

Свободата, не е да стреляш по “лошите” където ги свариш. Това просто означава, че си слаб, уплашен, недочукан в ушите /сещаш се какво искам да кажа, нали?/ и че нищо друго не можеш да направиш. И не само, че не можеш ... ти не искаш, защото нищо друго и не виждаш ...

Никой не е свободен, но има хора, които са постигнали хармонията в “несвободията си” ...
Не може и масата и Човекът да са едновременно хармонични. Това е напълно невъзможно. За масата да е хармонична означава да е сива, едноцветна, гладка, равна, систематизирана, подредена, строена ... ефрейтор Христов!! ... ти сам го каза.

Аз може и да не съм свободна, защото ако искам да съм свободна /да се изтръгна от системата, която ме поробва, да изскоча от матрицата/ аз трябва да живея на необитаем остров и да не употребявам никакви, нищо от това, което ежедневно използвам днес. Да, аз съм в подчинение на системата, аз съм slave по-често и повече отколкото бих искала да си призная.

Аз осъзнавам това ... аз не се отричам от това, аз просто не искам така лесно да се предам. Аз все пак имам удоволствието да се съпротивлявам, тихичко като мишленце да гризкам незаконно сиренце в дълбокото мазе на обществото, но без да убивам, никого ... не аз просто с най-голямо удуволствие хвърлям хората в размисли, в черни съмнения /когато успея де/ и това е моята висша радост. Защото тези, които отворят очите си към себе си, и най-накрая чуят воплите на сърцето изпод нивата наслоена “социална” кир отгоре може би ще пожелаят да мръднат света - всеки с неговия минимилиметър.
Ти Коста, аз съм ти казвала май, приличаш на този Борис от Никотиана /мразиш да те оприличават с някого, нали/ наистина е така...
Ти искаш да вземеш нещо, което най-вероятно ще те вземе теб. Иначе казано, искаш да си продадаеш душата на дявола. Ами продавай си я... само дето това с душата не е вярното положение. Ти ще си продадеш сърцето!
В една стара немска приказка се разказваше за дявола, дето дължал закупените сърца в стъкленици и на картинката към приказката бяха нарисувани безкрайни рафтове от стъкленици ... със спиртосани сърца.
И какво ще правиш умна ми главице, като ти изядат сърцето при церемонията по посвещаването ти в най-тайните от тайните мистерии на “големите работи”... Плюя аз на тая работа! Плюя на всичките им тайни, защото нищо не струват. Тайни ... и кого ли ще надхитрят и измамят с тия тайни? Бога? Смъртта? Или може би тези, които искат да бъдат измамени и искат да повярват ...

На теб не ти липсва акъл, знаеш го, може би някак ти липсва мъдрост, може би още не вярваш на неща, които иначе знаеш...

Айде стига вече, че баси и три тона съм изпонаписала