Че за 10 млрд. г. светлината може да се върне и с много малка гравитация - помисли само - през цялото време й въздейства гравитационна сила - въпрос на чиста математика - да се изчисли, стига да се знае големината на гравитационното въздействие. Но тук всичко става несигурно - масата на вселената - неизвестна дори приблизително, сегашното състояние на вселената - трудно е да се каже. Тука преди време правеха опити да картографират обемно близката вселена - на няколкостотин милиона св. г. - там е почти сигурно че няма големи промени. Останалите - далечните са с толкова остаряла светлина, че много трудно можем да се ориентираме дори къде са сега, камо ли как изглеждат... Отделно от това проблема за гравитационното взаимодействие - разпространено е мнението че гравитационното взаимодействие има светлинна скорост на разпространение, но дали е така ? От това зависи много как изглежда сега вселената и как ще се развива нататък. Пълна бъркотия, както виждаш. Затова пък - богато поле за изява на мераклиите в тази главоблъсканица ... Още един проблем - как се обяснява неспособността на светлината да напуска черните дупки ? Тя се връща обратно под въздействие на гравитацията. Това обаче не може да стане ако скоростта на светлината е константа - тя трябва да намалее и после да започне да нараства в обратна посока. Това е в разрез със сегашните разбирания за светлината - както виждаш, противоречие. Така или иначе, най-вероятно скоростта на светлината наистина може да се променя. Тогава възниква въпроса - с каква скорост се движи наблюдаваната от нас светлина от различни небесни тела ? Ако скоростта й не е константа , какво става с разтоянието до тях и с времето на излъчване ? Ето как коренно може да се промени разбирането ни за дълбокия космос, и скоро това ще стане... Представи си излъчена светлина от масивно тяло. Под въздействие на гравитацията му светлинния лъч се забавя и когато достигне до нас, вече е много по-бавен от момента на излъчване. Честотата обаче може би се променя - намалява ( при това дължината на вълната не се променя ). Тогава ние наблюдаваме изместване в спектъра - стандартно се тълкува като доплеров ефект, в резултат от раздалечаване. Така се стига до извода че вселената се раздалечава - заради повсеместното наблюдаване на доплеров ефект - изместване към червената част на спектъра. Най- близката до нас галактика е със синьо изместване - явно признак че се приближава към нас. Но може и да значи друго - светлината излъчена от нея първоначално се е забавяла, след това - в граничната зона между двете галактики е била като в безтегловност, след това е започнала пак да нараства и приближавайки ни се е ускорила много поради силната гравитация. Най- вероятно ефекта на доплер и гравитационният ефект действат заедно. Това са само поводи за размисъл. Дано са ти интересни. И не забравяй че скоростта на светлината се смята за константа - може и да е така, но може и да не е.