Ще се радвам да вземете участие по другите теми. Tom, Зная за идеалното съвпадане между формулата и продължителността на живота при елементарните частици. Наистина изглежда че обяснението е само едно. Все пак ще се опитам да обясня какво ме смущава в това обяснение, като се върна на примера с двамата наблюдатели, движещи се с релативна скорост един спрямо друг. Ще се постарая да обясня какво имам предвид : Първо, да изясним, че няма неподвижна система. Има относително неподжижна спрямо наблюдателя система. Айнщайн не е казал, че по-голямата система е тази, която се определя като неподвижна, нали ? Значи според него и двете системи могат да се приемат като отправни - която и да изберем. Не би трябвало да има значение, коя система ще изберем - резултата както в Математиката ще бъде един и същ. Опитна постановка : Двама наблюдатели се движат един спрямо друг , приближавайки се с релативна скорост. Да разгледаме ефектите от релативна скорост на двата обекта : Първи обект : Той приема за отправна система своята. Според формулата времето на този обект е "непроменено", докато за другия обект е в сила забавяне на хода на времето, което за удобство ще приемем за "двойно по-бавно". Втори обект : Той приема за отправна система своята. Поради симетрията в разсъжденията е ясно - от формулата следва, че хода на времето при него е "непроменено", докато за другия то тече "двойно по-бавно". Логично е, че двата обекта могат да разменят съобщения за хода на времето, като изстрелват радиосигнали всяка секунда, за да покажат хода на собственото си време на другия. При това положение, двата обекта имат на разположение както теоретичния модел - релативистката формула за времевите интервали, така и експерименталния резултат от получените съобщения - "всяка секунда" , които двата обекта си разменят по време на експеримента. Сега е време за анализ на получените резултати и сравняване с теоретичния модел. Теоретичен модел : време на обект 1 : 1 1 1 1 1 формулата му за обект 2 : 2 2 2 време на обект 2 : 2 2 2 2 2 формулата му за обект 1 : 1 1 1 Резултатите се тълкуват като засичане по оста на времето всяка секунда. Разгледайте добре резултата. Тълкуване: всеки от двата обекта си мисли, че е напред във времето спрямо другия. А по-интересното е, че това няма как да стане, защото двата обекта са в една вселена, следователно потока на времето е непрекъснат, докато резултата говори за разминаване. Докато единия е излъчил двадесет импулса, а е получил десет, то другия е получил десет от него, а излъчил двадесет за целия период на експеримента ( Примерно, разбира се ). Представете си, ако между двата обекта се разменят съобщения, какво биха получили при това положение на нещата. Трудно е , нали ? Анализ на получените резултати : Такъв няма, защото няма и експериментални резултати. Проблема не е в тях, а в теоретичните - те са нелогични. Надявам се че стана ясно какво имам предвид.