В наше време, когато имаме радиовълнови комуникатори, отдалечени на минути светлинен път, може да се проверява:
Пращаш лъч, часовникът на отдалечения апарат регистрира улавяне след 10 минути. Праща и той - нашите часовници регистрират и те 10 минути.
Но възниква въпросът, дали това не е някакво забавяне за покачване до доловима мощност от квант-вълни.

И ето парадокса, с горепосоченото общуване могат да се побратимяват/сплитат кванти, които на пук на меренията, усещат промяна в ентропията на побратимия квант мигновено. Но квантът няма МАСА, как ще си мени ентропията, като "няма" МАТЕРИЯ? Да, заплитането (квант-ЕНТРОПИЙНО) е установено и за масови, че и за макрообекти, но знаменитата формула на Айнщайн показва, че безмасовият квант си има масов/МАТЕРИАЛЕН еквивалент. Константата на Планк постулира, че честотата на кванта има енергиен или ТЕМПЕРАТУРЕН еквивалент.
Ако електромагнитен поток запази енергията си, но понижи честотата си, това означава, че КВАНТИТЕ СА СЕ НАДРОБИЛИ. Имаме ПРОМЕНЕНА ЕНТРОПИЯ. [Според някои - задължително нараснала, ДОКОЛКОТО ВРЕМЕТО ВЪРВИ "нормално".]
Или побратимият квант може да заличи/надроби братчето си МИГНОВЕНО.