|
<<<
Скоростомер на Лапландеца 3 ( Скоростомер на Близнаците )
Проста мисловна задача ( всички доказателства за грешната СТО, ТО са базови и за това доволно елементарни )
Имаме 2 ИОС а с Наблюдатели, мрежа от детектор часовници, едната е подвижна, другата неподвижна ( в сто неподвижна има смисъл на псевдоабсолютно неподвижна).
В подвижната има Централен наблюдател с детекторчасовнци и специална <катапултна система> . Имаме Двама Близнака, всеки с часовник и един демонстратор, резонатор, разположен по Х .Същия демонстратор/резонатор разполага и централния наблюдател. Относителна скорост между системите е някаква, обичам си 2/3.С .
Обща точка както си е редно и координатни начаа, сверявания и пр. Неподвижните <откриват> скъсен резонатор, той е бил обявен за някаква дължина, но те регистрират скъсяване, нали е по Х ос. Да речем е 1 метър , измерен от Подвижната система.Близнаците са със сверени часовници , едва <пулсът> на катапултиране, ускорение, те са ускорени според Подвижния наблюдател с 3/4С . Разбира се спрямо неподвижен Наблюдател крайните скорости юе са други , но по посока на движение, задължително по голяяма от 2/3С , а обратно задължително по малка от 2/3С. Съответно близнашките резонатори са пуснати в действие, и те са според неподвижния по посока на движението на базовата подвижна система , по къс , скъсен от оньи на централния подвижен наблюдател. Същото отчита и този подвижен наблюдател, по скъсен резонатор, той отчита и <забавен> резонатор, забавен часовник ,след ускорението по посока на движение резонатора и часовника <цъкат> по бавно. Така е и според сто , при прилагане на трансформации ако вложим интервал събития става ясно.
Обратно, Близнака ускорен в противоположна посока на движение според Неподвижната система също е <скъсен> , но сравнено с другия близнак, и с базовата Подвижна система, нейния резонатор, скъсяването е по/малко поради по малката относителна скорост. Съответно и времето е по / малко <забавено> , проверява се с трансформации на интервал събития.
Сега забележете , от гледна точка на базовата подвижна система , според СТО, трябва да се отчита абсолютно еднакво скъсяване с онзи предния близнак по посока на движението защото между двете системи тази на <обратния> близнак и Базовата Подвижна относителната скорост е същата2/3С и при отчитане интервали трябва да е същото. НО според Неподвижната система не е така, изобщо не е същото , резонатора е много по дълъг от <напредничивия> Близнак, времето е по <збързна> и това лесно се доказва с нарочно вместена постановка. Най важното Броя на отчетените <цикли> в резонатора е Нерелативен , той е Абсолютен, докато трае изследването, а то е фиксирано също с Абсолютен Маркер, физично ограничено по трасето, ЗАДЪЛЖИТЕЛНО според Т.О отчетеният брий на циклите от Базовта Неподвижна система трябва да е Абсолютно равен на отчетения Брой цикли от Неподвижната система. Имаме Истински Парадокс, напълно нерешим в Т.О. Този парадокс е в основата на Скоростомер 3 , само той е достатъчен да приключим с доказано лъжливта ТО. Аз ще продължа , защото Скоростомер 3 и многобройни варианти.......
Така ускорените близнаци минават по подготвеното трасе и стигат до маркера за Край на експеримента ( еднакви дължини в системата на Базовия Подвижен Набл.). Спират си часовниците , отчитат се разликите, а разлики спрямо Неподвижноата система в отчетените врмена са доказани, надявам се разбирате Как. Относно Базовата Подвижна система не би трябвало да има съществена разлика, вероятно само в това невъзможност каквото и да се направи да има Едновременност в ускоренията, но тези разлика,разлика е многократно пренебрежима от онази доказана в разликите в скоростите спрямо Неподвижната система и Голямата разлика в броя <цикли> в демонстраторите/резонаторите.
По този начин Едни Наблюдатели в Една ИОС могат да открият Собственното си Движение. Доказано !
Продължавам, вариант на Скоростомер 3
Вариант 1. В постановка в една ИОС, която искат да проверят дали се движат по предполагаема посока, т.е. предполагаем вектор Скорост, по избраната ос Х , аранжират апаратура, кочто с два сверени за старт часовника правят симетрични ускорения по напречна на Х ос, да речем У , като важно е времетраенето на процедурата, наякакъв времеви интервал и е важно да има симетрия в броя и вида на ускоренията, еднакъв брой <увеличаващи> и еднакъв брой <намалящи> като в края се спират часовниците (краят е да речем края на апараурния <път>. Не се търси едновременен край. Извлича се данните от 2та часовника, усреднява се . Изчислява се броя на ускоренията( според ТО няма значение положителни , отрицателни такива, така разбрах аз от ТО, хахах) изчислява се теоретичната придаденост на всички ускорения в една Неподвижна система, в смисъл предполагаемо съществуваща Абсолютно неподвижна система, сравнява се резултата., ако системата е била в движение няма да има съвпадение на данните, Защото по Лоренцов Фактор, V^2/C^2 , за промяна на V , увеличаващо функцията е нелинейна, а и целият Фактор е нелинеен. Няма пропорционална промяна в търсените отклонения, за това и са откриваеми.
Вариант тук е само един цикъл ускорения и после сравнение.
Вариант 2. В постановката имаме симулация на <гравитация> по набелязана ос Х , по нея е разположена ос на въртенена два срешуположно въртящи се часовника, един надясно, един наляво, като оста Х е перпендикуляр. на равнините на въртене. Завъртат се с дадена ъглова скорост, еднаква (еднаква извлечена от там проекция на линейна скорост) като имаме Ускорение с Някакв стойност <гравитация> Спира процедурата за някакво време виксирано от Наблюдател в ИОС а и по ТО се изчислява приноса на <гравитация> за усредненото от 2 та часовника ( равнините има на въртене са практически в една точка по Х) Вижда се приноса на <линейната скорост) , който пак поради математиката и замисъла на ТО има нелинейно влияние в Лоренц Фактор и е теоритично Откриваем, не са пропорционални изменения. Така се открива Собственна скорост.
Разновидност на варианта е Сателитна постановка около земята, като те могат да открият <линейната скорост> на Земята в пространството, по точно да открият Собственното движение нйа Зема в пространството, онази компонента от движението, която се придава на <линейно, инерциално> движение.
До колкото имам спомен някъде из форумите преди години имаще такива догадки, спорове за ГПС сателитна мрежа и откриване собств. <линейно> двеижение на Земя.
Вариант 3. Този е по особен и е основан на Броя цикли в квантовата природа на материя, той се е направо отделен Скоростомер ( 4). Примерно цикли към и обратно възбудени състояния, по ниски такива, базови състояния, примерно подобно на принципа в атомни часовници, ядрени възбуждания и пр.Него трябва да го развия отделно.
Редакция (Забележка) при Скоростомер 3, тъй като няма равни интервали време в разните ИОС, търсим предполагаема Собственна скорост., тогава самото <количество> ускорения или <гравиефект> няма да са равни в различните ИОС,т.е Не е нужно никакви изчисления за тези ефекти, те са част от Приноса в разликите, защото ако приемем има псевдоабсолщтна и абсолютна неподвижна система интервала време в нея примерно Едно денонощие (24 часа) не е равен с този интервал в другите ИОС, но пък абсолютния <магнитуд> на ускоренията или <гравиефекта> вероятно също не е равен. Възможна е <компенсация>, не знам иска изчисления, но каквото и да е при Теоретична или Практична Калибровка, при същите условия в системите, еднакъв брой и степен на ускорениятаили еднакъв измерен в системите <гравиефект> за еднакъв измерен в системите си интервал време, примерно 24 часа, Сравненията и откритите разлики Откриват Собственната Скорост на Инерцаилния Наблюдател в ИОС.
Редактирано от laplandetza на 11.10.20 13:17.
|
Re: Скоростомер на Лапландеца Номер 3
