Точно проблемът е, че промяната не е перманентна. "Гравитационната яма" има едно важно свойство: в точка, в която гравитационният потенциал стане сравним с потенциала на източика, ефектът от ямата изчезва, енергията на фотона се възстановява. Може да си го представиш като една парабола, y = x^2. Ако излъчването е станало в точка х=-2, то потенциала (потенциалната енергия) на фотона ще е y=4. Ако наблюдателят е в началото, х=0. неговият потенциал ще е y=0, и фотонът който той ще улавя ще бъде с енергия +4, т.е. синьо отместване. Ако наблюдателят е на x=2, т.е. от другата страна на ямата, той ще има потенциал y=4, равен на потенциала в точката на излъчване на фотона, и неговата енергия ще бъде същата както в точката на излъчване, никакво изместване. Ако наблюдателят е на x=3, потенциалната му енергия ще е y=9, фотонът до него ще загуби енергя 9-4 = 5, и ще имаме фотон с енергия началната - 5, червено изместване.

Но ако бъдем по-точни, ямата е парабола само около центъра си. На по-далечни разстояния тя се изклривява и ляга в плоскост, като леген. Може дори да си въведеш размер на ямата, това е разстоянието, от което излъчен фотон, отишъл до безкраност, си променя енергията например с по-малко от 0.1%. Тоест фотоните по-далеко от това разстояние, преминвайки през ямата ще си променят енергията с по-малко от 0.1процент. Хубавото на тази мярка е, че с нея се получава в резултат на статистика не изместване на спектралната линия, а само нейното разширяване., което е съвсем друг ефект. Единствено червено отместване ще имаш от източници вътре в ямата, не от такива зад нея, пред които тя преминава - от тях ще имаш само гравитционна леща, не и спектрална промяна. А източниците вътре в ямата са изключително ограничено количество.

За Слънчевата система въведеният по този критерии "размер" на потенциалната яма е някъде между орбитата на Земята и Марс, както виждаш, на практика нищожен - т.е. червено изместване на голямо разстояние ще има само от източнниците, затворени в тази област, всички останали светлини от източици извън нея на практика няма да търпят промяна.

Това е важното: чеервеното отместване от такива области не се натрупва, а се компенсира при излизане от тях. Забележи, 0.1% е на практика нищо в сравнение с червените отмествания които се наблюдава от отдалечените източници.

Единственото обяснение чрез такова гравитационно червено отместване е ако се приеме, че ние се намираме на потенциален връх (не в яма), а всички отдалечени обекти се намираат все по-дълбоко в ямата. Тоест че имаш гравитационен потенциал, който от нула в нашата област, намалява към минус безкрайност с отдалечаването от нас, т.е. глобалният гравитационен потенциал расте по абсолютна стойност с отдалечаване от земята във всички посоки. Един вид обърната, стърчаща парабола например y = -x^2, за което няма смислена причина.

Не си отивай кротко в тъмнината (c) Дилън Томас