"Но да оставим сложните казуси, а да се фокусираме върху елементарни сметки, реални наблюдения - имащи силата на експерименти, за изискваното на количество на самите ЧД.

Съгласно представители, гравитиращи (а вероятно участващи в целия цирк) на уловени ГВ (Справка; стария определяща броя ЧД в нашата галактика, за да има вероятен сблъсък на ЧД със съответното „улавяне“ за която съм писал и по рано тука). За да има вероятност сблъсък на черни дупки със съответното улавяне-детектиране, то броя на ЧД в нашата галактика трябва да е поне 10 000 000 броя. И то самите ЧД трябва да „шават“ в галактиката, за да се постигне съответния сблъсък помежду им, а не да са статични.

През последните години съществува програма за детектиране на планети в околностите на Земята. Тя използва техники с които ще забележи и всяка ЧД която се намира на разстояние 5 000 светлини години (наблюдавани са планети на такова разстояние), тъй като методите са идеални за наблюдаване и на ефекти от присъствие и на ЧД. За съжаление, наблюдавани ЧД (ефекти от тяхното присъствие) няма и за лек.

Та сметките:
Нашата галактика е дълга около 60 000 светлини години (СГ), толкова е и широка, и има формата на диск с размер около 30 000 СГ. Като обема на галактика в СГ е 60 000. 60 000 . 30 000 или по-малко от 10^14 кубични СГ. Възможностите за откриване на планети, съответно на ЧД, е на разстояние 5 000 СГ. Т.е. имаме куб 10 000. 10 000. 10 000 СГ= 10^12 СГ.

Така, че отношение на обема на цялата галактика= 10^14/10^14 СГ, към обема за възможността за отриване на ЧД (търсените планети) = 10^12 СГ) е около (с приближение) 100 000 ЧД за наблюдаваното разстояние от 5 000 СГ, т.е. за такива наблюдения трябваше да има наблюдавани ефекти от 100 000 ЧД. Но такова наблюдение (ефекти на детектирани ЧД) няма и за лек.
Така, че всеки може да се направи изводите доколко е окепазен експеримента по детектиране на ГВ. "


И преди съм коментирал, сметките ти са без кръчмар.

Имаш 10 000 000 ЧД, на около 150 000 000 000 звезди общо. Пада се една ЧД на средно 15 000 звезди. Забележи, с просто око се виждат от 3000 до 6000 звезди на небето, и то преди индустриалната революция.

Близката околност от 5000 св. г. има обем от 25.10^6 куб.св.год. (ксг) Цялата галактика както си сметнал има обем 10^14 ксг. Тоест близката околност е 25/100 000 000 част от цялата галактика, т.е. в нея ще има съответната част от черните дупки, демек само 2.5 дупки в тоя обем. От друга страна в този обем ще има към 37000 нормални звезди. Да сложим един минимум от една планета на звезда, от очакваните 37000 планети ние сме открили едва около 4000, т.е. около 10%. С такава вероятност сме способни да открием и ЧД. Тоест трябва да открием още поне 11000 екзопланети, за да очакваме че статистически е вероятно някъде между тях да срещнем и една ЧД. Какво остава за две, че и да са близо та да се сблъскват.... Така че не се кахъри, че не сме намерили още - по-рядко са, отколкото се опитваш да ги оценяваш.

Тежка черна дупка на разстояние 1000 св. години от нас започва да представлява сериозен проблем за стабилността на слънчевата система. А сблъсък на две такива, дори на разстояние 5000 св. год. ще е катастрофа, да не дава господ, дори само поради гама лъчението.

Това което до сега са открили в LIGO са сблъсквания на ЧД на разстояние над милиард светлинни години от нас. Например сигналът от GW150914 е оценен на разстояние от 1.3 милиарда св. год. Демек става дума за сигнали от обем, включващ стотици хиляди галактики, съответно много повече ЧД с много по-голяма вероятност от сблъсквания между тях. Забрави кръчмарските сметки, включващи само нашата галактика.

Не си отивай кротко в тъмнината (c) Дилън Томас