----------------------------------------------------------------------------------------------------
По-късно светлинният квант е наречен фотон. През 1905г. А. Айнщайн доказва, че не само излъчването, но и взаимодействието на светлината става с дискретни порции енергия при външния фотоефект. Като енергията на всеки дискретен фотон, може да избие фотоелектрон само, ако енергията на фотона превишава така наречената червена граница. Извършените в следващите години експерименти, на A. Holly Compton, W. Georg Bothe и др. еднозначно доказват, че фотона е електронеутрален и неделим квант с енергия Е = h. ν без маса в покой.

-------------------------------------------------------------------------------------------------
Как е доказано че фотонът е електронеутрален,
С експерименти, най лесния който можеш и сам да извършиш, който съм обяснявал преди време тука в клуба, пак по същия въпрос:
Отиваш под един високоволтов електропровод, железните високи стълбове. Наблюдаваш през нощта, избрана ярка звезда точно под един от проводниците, като светлинния лъч на наблюдаваната звезда да преминава максимално близко до проводника. После се изместваш от мястото под проводника с 100 м и пак наблюдаваш звездата (или ако имащ приятел в енергото, звъниш му да изключи тока, шегувам се). И в двата случая ще наблюдаващ едно и също.
Но ако фотонът не е електронеутрален, в първия случай, магнитното поле около проводника където текат хиляди ампери и хиляди волта напрежение трябва да накара преминаващата светлина на наблюдаваната звезда да затанцува с 50 херца, да ама не, щото фотона (фотоните) са електронеутрални. Съвсем друго ще видиш (ако имаш подходяща апаратура), ако вместо фотони наблюдаваш примерно електрони или протони идващи от горе – космоса, защото от магнитното и електрично поле около проводника те ще затанцуват когато си точно под проводника и няма да танцуват когато се изместиш или приятеля ти изключи тока.

Много по точен експеримент може да се извърши, ако в едното рамото на интерферометър до преминаващия светлинен сноп, поставиш електромагнит или две заредени плочи (нещо като кондензатор) на които можеш да променяш и силата-мощността и посоката на тоците по всякакъв начин. Но ефект върху светлинния сноп и съответна промяна на интерференчната картина няма, т.е. фотонът е електронеутрален. Докато ако повториш експеримента с електрони, вместо фотони, те ще танцуват в такт с промяната на магнитните и електрични полета.




също как е доказано че фотона е неделим, Планк го предсказва, Айнщайн, A. Holly Compton, W. Georg Bothe и др. го доказват с експерименти.
известни са експерименти с раздвояване на фотони от кристали,
Това е друга бира, това е ефекта на параметрично понижение на честотата с нелинейни кристали, както има и ефекта получаване на един фотон от два, но винаги става казано накратко, с посредник материални частици (частици с маса в покой), нелинейни кристали и др. Като в случая участват няколко процеса, поглъщане, преизпълване и т.н.
Всъщност, основната грешка която се допуска е, че се смесва процеса на „раждане“ -излъчване на фотон и процеса детектиране – поглъщане „изчезване“ на фотон (наричан и колапс на фотона, дали е правилно и вярно е отделен въпрос). За които два процеса може да се допусне разглеждането, че „участват“ магнитни и електрични полета на електрона (най често наблюдаваме процесите при електрони) тъй като електроните имат магнитни и електрични полета. Което понякога е удобно да се пресмята с помощта на добре известните магнитни и електрични полета на електрона, за процесите излъчване и поглъщане, но пък от това удобно пресмятане се правят редица грешни изводи като цяло.
Но ако оставим излъчването и поглъщането, то фотона когато „лети“ във вакуума си е абсолютно електронеутрален, експеримента с интерферометъра който по горе ти дадох го доказва.


също фотонът има спин, И как измери спина? Като няма маса, не е зареден и не можеш да разбереш къде му е носа и къде са му ушите.
а свойството пречупване и отражение според мен не биха могли да стават ако фотона е абсолютно електронеутрален, демек не взаимодейства със електрични полета.
Експеримента с интерферометъра показва абсолютно електронеутрален фотон.


Неутрона макар и електронеутрален има магнитно поле и се влиае от него,
Няма магнитно поле, има магнитен момент. Ако имаше магнитно поле, щеше да даде промяна в параболата която се наблюдава при т.н. студени неутрони оставени да падат свободно вследствие на земното гравитационно поле, когато преминават близо до магнитни и потенциали полета, експеримента по измерване на влиянието е почети еднакъв с разгледания за интерферометъра, и с голяма точност.


фотонът има положителна и отрицателна електрична съставка и като цяло тези съставки се неутрализират, нали си виждал синусоидата на ЕМВ има както положителни така и отрицателни стойности в потенциалите.
Виждал съм синусоидата на ЕМВ, мерил съм я, но ти и да си виждал не си разбрал какво се вижда. Наскоро това го обяснявах на един с няколко букви пред фамилията му, а той как ще го обяснява вече на студентите си е негова работа.
Синусоидата която се вижда е вследствие на процеса поглъщане на фотоните от електроните, т.е. не разглеждаш когато фотона „лети“ във вакуума – както го нарекохме по горе.
Щото фотоните на радио вълните (за светлината честотата е голяма и наблюдението е невъзможно) достигат до антената – трептящият кръг в който „индуцират“ ЕДС, т.е. всеки фотон (от множеството фотони, от едно периодично излъчване - демек честотата) се поглъща от електрон в металната антена (получава импулс) и съответно електрона (множеството електрони, спрегнати по време) зареждат кондензатора в трептящия кръг. И съответното разтрептяването на трептящия кръг вече може да се измери, при което има както се изразяваш по горе „положителни така и отрицателни стойности в потенциалите“, но които са по време след процеса детектиране –поглъщане, т.е. не разглеждаш когато фотона „лети“ във вакуума – както го нарекохме по горе.
А следващата ЕМВ повтаря индуцирането и целия цикъл се повтаря, но е задължително условието периодичността на ЕМВ – честотата и времеконстантата на трещящия кръг да са равни или близки за нормална работа.



Ако фотона е абсолютно електронеутрален, демек да няма никакви електрични съставки, той не би могъл да взаимодейства със електромагнитната материя, демек ще е тъмна материя.
И е абсолютно електронеутрален, и взаимодейства със материя, така е решил оня отгоре.

А и защо смятат че светлината е ЕМВ, по какво съдят за това, обясни де.
Защото в определени моменти от развитието на физиката тази представа е изглеждала сравнително вярна. И някои си я карат и до сега по този начин, поради много причини за които можеш да се досетиш. ЕМВ и светлина са общи термини които се използват, но колкото и да изстискваш термина-ЕМВ и капка магнетизъм няма да пусне.