„Ясен ми е научният метод, питам те, можеш ли да дадеш пример в който експеримента да бъде нагласен така че да пасне на дадена теория, защото ако се нагажда експеримент към теорията, изглежда че самият експеримент е фалшив и нищо не доказва.“
"… ако се нагажда експеримент към теорията, изглежда че самият експеримент е фалшив и нищо не доказва…"
„Именно затова е заложено и това правило при изграждане на опитните постановки. Няма лошо експериментите да се правят според нуждите на конкретна теория, но трябва да се елиминират всички външни фактори, които биха могли да повлияят на резултата.“
„Преди време съм попадал на информация за окепазени експерименти, но не е било нещо, което да запомня.“
Самия експеримент на уловени (детектирани) гравитационна вълни е окепазен.
1. Дадената нобелова награда (прибързано) без да се потвърди и по друг начин, е явен фактор за нещо нередно. (Справка: На полемика относно, трябваше ли да е така? На руски, ако някой желае да го чуе да търся лика, където горе-долу се казва; „не трябваше да е така“, не може по принцип да е така, и т.н. ).
2. Повече от 10 години нямаше никакъв резултат за уловени гравитационни вълни (ГВ), после след като смениха софтуера, „улавянията“ заваляха като от рога на изобилието. И тука възниква въпроса, кой поръчва музиката и кой плаща (му плащат) масрафа. Има сайт за критика на „уловените ГВ“ , преди време го показвах.
3. Няма яснота, на никой от „участващите“ в експеримента по дтектиране на ГВ, не им е ясно какво променят ГВ, как влияят ГВ, върху експерименталната постановка. В смисъл, „пристигналите“ ГВ на огледалото ли влияят (измествайки го, съответно промяна на интерференчна картина), или влияят на пространството със съответната промяна на интерференчна картина, като между двете представи има огромна разлика. Вместо това, всеки от участващи в експеримента се хващат за шлифера на А. Айнщайн, демек , че това било (всичките разглеждания) са в съгласие с ОТО и т.н. Да, ама не, Айнщайн по принцип не е приемал черните дупки (ЧД) за реалност, както и всички следствия произтичащи от такива реалност на ЧД която меко казано му преписват пост фатум (след като не е можел да коментира всякаква интерпретация по въпроса).
Но да оставим сложните казуси, а да се фокусираме върху елементарни сметки, реални наблюдения - имащи силата на експерименти, за изискваното на количество на самите ЧД.
Съгласно представители, гравитиращи (а вероятно участващи в целия цирк) на уловени ГВ (Справка; стария определяща броя ЧД в нашата галактика, за да има вероятен сблъсък на ЧД със съответното „улавяне“ за която съм писал и по рано тука). За да има вероятност сблъсък на черни дупки със съответното улавяне-детектиране, то броя на ЧД в нашата галактика трябва да е поне 10 000 000 броя. И то самите ЧД трябва да „шават“ в галактиката, за да се постигне съответния сблъсък помежду им, а не да са статични.
През последните години съществува програма за детектиране на планети в околностите на Земята. Тя използва техники с които ще забележи и всяка ЧД която се намира на разстояние 5 000 светлини години (наблюдавани са планети на такова разстояние), тъй като методите са идеални за наблюдаване и на ефекти от присъствие и на ЧД. За съжаление, наблюдавани ЧД (ефекти от тяхното присъствие) няма и за лек.
Та сметките:
Нашата галактика е дълга около 60 000 светлини години (СГ), толкова е и широка, и има формата на диск с размер около 30 000 СГ. Като обема на галактика в СГ е 60 000. 60 000 . 30 000 или по-малко от 10^14 кубични СГ. Възможностите за откриване на планети, съответно на ЧД, е на разстояние 5 000 СГ. Т.е. имаме куб 10 000. 10 000. 10 000 СГ= 10^12 СГ.
Така, че отношение на обема на цялата галактика= 10^14/10^14 СГ, към обема за възможността за отриване на ЧД (търсените планети) = 10^12 СГ) е около (с приближение) 100 000 ЧД за наблюдаваното разстояние от 5 000 СГ, т.е. за такива наблюдения трябваше да има наблюдавани ефекти от 100 000 ЧД. Но такова наблюдение (ефекти на детектирани ЧД) няма и за лек.
Така, че всеки може да се направи изводите доколко е окепазен експеримента по детектиране на ГВ.
|