цитат:
Значи накратко:
Човекът смята, че хипотезата за сблъсък на две планети, от който да се появят Земята и Луната, има сериозен недосаттък - ексцентрицитета на земната орбита щеше да стане оргомен и вероятно в по-късен етап тя щеше да бъде изхвърлена от Юпитер или Сатурн.

Аз не мисля така, според мен първоначално в младата слънчева система орбитите на планетите са били с голям ексцентрицитет, после в резултат на сблъсъците орбитите са се закръглили. Планета със силно ексцентрична (елиптична) орбита ще се пресича пътя и със орбитите на други планети и или ще се сблъска или ще бъде изхвърлена гравитационно от другите планети. Сега само орбитата на Плутон е толкова ексцентрична, че се пресича с орбитата на Нептун, и е само въпрос на време Плутон да бъде или изхвърлен навън или запратен навътре.

цитат:
Обаче, ако достатъчно голяма планета доближи Земята и разстоянието между тях е достатъчно малко, то по-малко плътната ще започне постепено да се нагрява от приливните сили, а от даден момент нататък и да се разпада. Губейки маса, по-малката планета ще започне да се отдалечава от по-голямата, като парчетата от нея ще падат на една от двете, докато накрая се постигне равновесие със система, подобна на настоящата Земя-Луна.

Според мен такова нещо се е случило с Меркурий, минал е твърде близо до Земята или Венера и е загубил външните си слоеве от приливните сили на по-големите планети, но е запазил желязното си ядро и сега е с по-малка маса от Марс, но по-плътен, а Луната няма желязно ядро, тя най-вероятно е създадена от остатъците от такова близко преминаване или сблъсък.