Значи накратко:
Човекът смята, че хипотезата за сблъсък на две планети, от който да се появят Земята и Луната, има сериозен недосаттък - ексцентрицитета на земната орбита щеше да стане оргомен и вероятно в по-късен етап тя щеше да бъде изхвърлена от Юпитер или Сатурн.

Ако се приеме, че Земята предварително е имала голям ексцентрицитет, то недостатък няма, като всеки сблъсък ще я вкара в правия път (образно казано). А също и за всички планети на слънчевата система, по времето на „датските“ и години. А която планета не е искала да влезе в „правия път“ просто я няма отдавна и са останали само послушните.


Обаче, ако достатъчно голяма планета доближи Земята и разстоянието между тях е достатъчно малко, то по-малко плътната ще започне постепено да се нагрява от приливните сили, а от даден момент нататък и да се разпада. Губейки маса, по-малката планета ще започне да се отдалечава от по-голямата, като парчетата от нея ще падат на една от двете, докато накрая се постигне равновесие със система, подобна на настоящата Земя-Луна.
https://www.youtube.com/watch?v=dflrUqF_tZE

Не знам, не мога да преценя, но т.н. ефект на гравитационната щека вложен ли е правилно в тази симулация? Щото от него основно зависи какво ще се случи при гравитационно взаимодействие на две тела.

Вие какво мислите?