Разделих ти поста умишлено щото в другата част се правиш на улав, че нямало синьо отместване и пробутваш червеното. А тука се хвалиш със сметките (без кръчмар), че можело да се мери само до кривата круша което е пак глупост та дрънка.


Какво се случва на разстояние 50 астрономически единици от нея? Проста сметка показва, че там червеното отместване ще бъде z=10^-9. Това червено отместване е еквивалентно на доплеровият ефект предизвикан от тяло движещо се със скорост 4.2 км/с. Това е нищо. При разширението на вселената говорим за наблюдавани червени отмествания от порядъка на 1, 2, 5, 15 и нагоре. И забележи, само на някакви мижави 50 астрономически единици. На една светлинна година това червено отместване става 250 пъти по-малко, съответно еквивалентната скорост на обекта създаващ същия доплеров ефект става 17 метра в секунда. В тази точка ямата няма действие по създаване на наблюдаемо червено отместване, и с чиста съвест можем да я наречем вход или изход на ямата.

Абе гери кой те излъгал, че 17 м/с като доплеров ефект (ДЕ) е НЕизмерима величина (или граница на някакво измерване). Кви са тези глупости, можем да мерим само до кривата круша според твоите сметчици, естествено че можем да мерим и много след нея. Ограмоти се малко преди да пляскаш глупости.


За видимата светлина при ланда 500 nm на всеки метър имаш 2 000 000 допълнителни периодични трептения от така разглеждания ДЕ. А за 17м умножаваш 17* 2 000 000. И това измерване може да стане с честотно биене (честотното биене като метод го има и при радиовълните и при видимата светлина), т.е. в следствие на ДЕ всеки допълнителен херц всеки период на достигащата до земята светлина може да се сравни към земен еталон и точността на измерване скача със 17* 2 000 000.

По принцип можем да измерваме и фазовата разлика с интерферометър (но за нея трябват и други условия които ще обясня по надолу) която е много по точна от честотното биене. Още Майкелсон измерва фазова разлика (изместване на максимума) с десетохилядни от разстоянието помежду максимумите –дължината на вълната. А съвременните измервания на изместване на максимум е над 1 000 000.
Т.е. по горе получената стойност 17* 2 000 000 умножаваме по минимум 1 000 000 = 34*10^12

При интерферометъра измерващ гравитационните вълни от последните години точността им била повече от 10^20 ( което надвишаваща квантовата неопределеност, но на тях не им пука щото взеха набързо нобелова награда и т.н.)



По горе писах че са нужни някои условия за интерферометрично измерване. (Чети внимателно какво разглеждам, да не вземеш пак да се правиш на улав и да се отплеснеш по нещо друго или да го набъркаш с някое старо разглеждане.)

Та, за да измерваме фазова разлика с интерферометър трябва светлината от далечен източник да я разделим на два светлинни снопа. И за целта гравитационна леща ни върши такава работа, а и експериментално е наблюдавана интерференчна картина от далечни източници на светлина и гравитационна леща.

А за нашето разглеждане приемаме, че през единия светлинен сноп (след гравитационната леща) преминава въпросната гравитационна яма която дава ДЕ (както по горе си го писал – да кажем 17м). Но вече в случая точността нараства със стойност както по горе съм писал: = 34*10^12 или = 10^20 според интерферометъра дедектираш гравитационните вълни и т.н.

Та не ставай смешен ограмоти се и отпусни малко повече разстояние и след кривата круша.


Нещо не ясно ?