Много голяма тема се е отворила, благодаря! Може би трябва да се даде отговор на парадокса за дядото. И да се върне в миналото няма да може да го промени - няма да може да убие предците си, защото всичко вече се е случило. Усещам, че това което наричаме време всъщност май е в следствие на това, че се движим в пространството, а не обратното. Както се беше изказал един доста компетентен човек: "Във всеки един момент електрон от всеки човек се намира в друга галактика", та имаме общо раздуване на пространството - материята ни пътува със скоростта с която се раздува пространството или така наречената Вселена (тук употребата на понятието скорост не е свързана с понятието време, както ние го разбираме) и може би това са някакви си стотици колометри за секунда - във всеки научен труд намирам различна стойност. Това, което пишат е, че нашата галактика се отдалечава от най-близките ни галактики приблизително със скорост 600 километра за секунда. Това все пак е някаква приблизителна стойност, обаче и означава, че се отдалечаваме с много по-голяма скорост от центъра на Вселената, което поражда илюзията за време - това, което усещаме ние. За да пътуваме в миналото ни трябва свиване на пространството - все пак идеята е пътувайки в миналото да пристигнем на точно същото място, но в по-свита вселена. Сиреч Машината на Времето свива вселената за себе си и обекта, който е в нея, когато пътува в миналото и го разширява когато пътува в бъдещето. Интересното е, че така обекта наистина пристига в правилното текущо местоположение. Разбира се първата ни работа като създадем машината на времето е да се върнем и да избием динозаврите, те определено не са напуснали този свят без човешка помощ. Втората работа е да пуснем малко 360 градусови камери около Христос - там нищо не е точно каквото пише в Библията. Е да - всеки луд казва за себе се, че е нормален, но истината е, че нормални хора няма, та просто си спестете глупостите за мене, а помислете над по-нагоре описаното.