"Това наблюдател в покой, какво става когато подвижната яма има допълнителна инерциална маса, спрямо наблюдателя? Времето тече по-бавно в ямата за външния наблюдател? "

Времето в ямата се определя от потенциала, потенциала се определя от масата в покой на ямата. Ходът на времето в ямата (интервалът между случили се събития) има дотолкова отражение върху фотона, че променя интервала време за изминаване на единици разстояния, т.е. за външният наблюдател фотонът се движи по-бавно (пак ефект на Шапиро). Затова и казвам, че ще си промени фазата. Върху енергията времето не оказва някакво действие. При влизане в дупката фотонът ще се разтегне, при излизане ще се върне до началната честота, щото това зависи само от величината на потенциала, а тя е една и съща на входа и изхода.

Ситуацията е следната. Стъпваме на факта, че енергията на фотона зависи от потенциала. Имаме следните две ситуации.

1. Нека фотонът минава през две точки, точка А е "вход" на ямата с потенциал практически нула. Нека точка В е изходът на ямата с потенциал същия, практически нула. В отправната система на ямата (ямата е неподвижна) фотонът в точка А и в точка В ще има една и съща енергия/честота (еднакви потенциали).

2. Същата ситуация, но няма яма. Пак фотонът в точка А и точка В ще има една и съща енергия/честота.

Пита се в задачата, след като до нас достига фотонът, минал през точка В (и дошъл от точка А, а до там от източника) с определена енергия, по какво се различават тези две ситуации? Като си отговориш, помисли за модификация: в първия вариант ямата и да се движи.

Не е ли ясен отговорът?

Има по-лоши престъпления от това да гориш книги. Едно от тях е да не ги четеш