По мое лично време, за да се занимава човек дългосрочно с физика, трябва да разполага с определени качества и да направи определени жертви. Трябва да инвестира много време. Трябва да има силно желание да се занимава с работа, която в огромната си част е доста рутинна. И трябва да е изключително упорит, за да поддържа това желание във времето, въпреки ударите на живота.

По мои лични наблюдения жените са по-прагматични от мъжете в това отношение. По-лесно променят нагласите си, което от еволюционна гледна точка дава по-голяма адаптивност, но не спомага за поддържане на качествата които изброих. Не че няма изключения, нобеловите награди сигнализират че има.

Мога да споделя няколко мои наблюдения. В моят випуск имаше около 150 човека в началото, и 1/3 бяха жени. Става дума за наше съвремие, когато дискриминация за образованието на практика няма. От тези жени, на сегашният момент статистиката е следната. Една се издигна до директор на институт. Още 3-5 са в институтите на БАН, и по съвсем груба оценка още максимум 8 са пръснати в страната и чужбина на постове свързани по някакъв начин с научни институти или частни фирми с близка дейост. От мъжете повече от една трета имаха силен старт в БАН, университета, обсерваторията в Рожен, писаха дисертации, поне един (може и двама, не съм съвсем сигурен) от доста време е член кореспондент, ръководители на институти в чужбина имаме. Просто в определен възрастов период мъжете имат повече времеви възможности да се занимават. А в тази област, ако се направи пауза (майчинство например) после догонване на практика няма. Тук преминават само изключенията.

И сред математиците е така. Срещал съм само една жена математик, която ми събра очите и ме впечатли с ентусиазма и упоритостта си (а аз от упоритост трудно се впечатлявам). Но това беше в Съветския съюз преди много време. Докато мъже математици с лопата да ги ринеш. Но не издържат на пиене, въпреи вицовете :)

Има по-лоши престъпления от това да гориш книги. Едно от тях е да не ги четеш