Това с миенето с веро е според мен опасна процедура. Виждал съм дискове (май CD-та бяха), които след намокряне се разлепват, водата прониква вътре и металното покритие, което пази информацията се отлепва поврежда невъзвратимо.
И аз имам от онези златни дискове, които се четат безпроблемно и до днес. Те бяха марка Кодак. И бяха само CD-та, DVD поне записваеми в домашни условия тогава още нямаше. Но мисля, че малко бъркаш с годината. През 1990-а още нямаше записвачки и записваеми дискове. Появиха се няколко години по-късно. Моите датират от 1997-1998. В началото и не разполагах със записвачка, а и записвачките не бяха евтини по онова време. Първата, която си купих беше hp и струваше 350 долара, доколкото си спомням, и беше едва 4 - скоростна, като се ползваше едва на 2-ра скорост, за по-сигурно записване.
По онова време нямаше nero или друг по-надежден софтуер, и за записване ползвах собствения софтуер на записвачката, а той беше крайно бъгав. Да не говорим, че по онова време дори едно съобщение по icq в момент, в който диск се записва беше в състояние да компрометира записа.
Имаше и презаписваеми дискове, които уж можеха да се ползват като флашка, поне като замисъл, но на практика това почти не се случваше, а и скоростта на запис беше отчайващо бавна.
За спасяване и архивиране, май няма по-добър начин от външен твърд диск. Поне на този етап.
Редактирано от Quai dOrsay на 20.11.17 13:49.
|