"Меркурий се завърта за 88 дни, Плутон за 248 години. Ей на това му викам различни ъглови скорости съвсем по Нютон (е, без прецесията, дето е по Айнщайн). А звездите в галактиката, където действат точно същите закони се движат практически под строй."

Няма лошо такава да е разликата между Меркурий и Плутон :) При галактиките има все пак малка разлика със слънчевата система. При слънцето сумата от масите на планетите е нищожна част от масата на централното светило, докато при галактиките това съотношение не е в полза на централната черна дупка, и законите на Кеплер в този си вид не работят добре (при слънчевата система те произлизат от решението на задача за две тела, при галактиката това е неприложимо). Разбира се, това не е достатъчно да обясни видимото положение, но все пак е отклонение от това с което сме свикнали. Затова и се търси още скрита допълнителна материя в самият галактически обем, която да докара нещата до наблюдаемата ситуация. И предположението за тъмната материя идва още от първата половина на миналия век от наблюденията, не е някаква приумица, като действието и не се ограничава само в рамките на галактика, а и като удържаща сила в галактическите купове.


"От което следва, че силите определящи движението на звездите в галактиката произтичат повече от тъмната материя отколкото от гравитацията на нормалната материя. И понеже не измерваме тъмната, оказва се, че на практика не знаем кое, как и накъде ни движи."

Точно така, затова и резултатите от спътниците COBE и WMAP показват, че тъмната материя трябва да е към 5 пъти повече от нормалната. Но засега за нея се съди косвено. На практика "не виждаме" голяма част дори от обикновената материя, особено студената. И статията за която започна тази тема обсъжда този въпрос.

Има по-лоши престъпления от това да гориш книги. Едно от тях е да не ги четеш