Разширяването на пространството е решение на уравненията на ОТО за вселена без материя, модела на де Ситер. Тоест то добре описва нещата между галактиките. Вътре в галактиките обаче имаме на практика ненулева плътност на материята, ненулев тензор на енергията-импулса, и коренно различно решение, там нямаме "разширяване на пространството".
От формата на спиралните галактики може да се съди за уточнения в рапределението на тъмната материя, ако я има изобщо. Иначе тя добре удовлетворява очакванията за хало: не взаимодейства електромагнитно с останалата материя, демек тя е прозрачна за нея, което избягва нейното струпване в центъра и образуване на компактни обекти, както електрическата материя, елиминира образуването на диск както въртящата се обикновена материя, т.е. разпределението и трябва да е ненулево доста над галактичният диск, което като че ли показват и гравитационните лещи. Тоест съвсем естествено е една такава предполагаема тъмна материя да заема нещо като формата на кълбо около галактика. Божа работа, може да се окаже че подобни нееднородности в тъмната материя са дали началото на образуването на галактиките. Или обратното, нееднородности в нормалната материя са дали дефрагментация на тъмната материя, или процесът е двустранен.
А скоростта на разширение в миналото добре се определя по доплеровият ефект на отдалечените (излъчили в миналото) галактики). Те така и нобелистите Пърлмутър, Рис и Шмид стигнаха и до ефекта на ускореното разширение на пространството, макар че нещата там са на кантар, на границата на експерименталната грешка, и в момента витае съмнение по това откритие.
Има по-лоши престъпления от това да гориш книги. Едно от тях е да не ги четеш
|