Два обекта са задължителни. Един не може сам да се приведе в ускорено движение. При електрическите заряди се формира дипол, чието трептение излъчва вълни. При гравитацията два обекта също формират диполоподобна конструкция. Вече разликата, че при зарядите трябва да са противоположни, а при гравитацията "зарядите" са с един знак, определят характера и силата на излъчването - при гравитацията диполната съставка на далечни разстояния изчезва, остава само квадруполната, и вълните са с такъв характер.


"Т.е. ако има хипотетичен начин да предизвикаме обикаляне на голяма маса като черна дупка около да речем някаква хипотетична точка с достатъчно голяма ъглова скорост, няма ли пак да се получи гравитационна вълна? "

Ще се получат, но това е физически невъзможна ситуация. При манипулиране на такава голяма маса няма как да се изключи манипулиращият, който ще е поне от същият порадък по маса и поведение.


Ролята на движение на земята е, че се върти около общият център с луната, и така формираният гравитационен дипол е източнник на вълните. Безумно слабо е излъчването от него, но той е причината луната да се движи с ускорение, което е нужно за излъчването на вълните. По груби оценки мощността на излъчваната гравитационна вълна от такава система е под 1 ват, не може да се сравнява с мощността предизвикваща приливите и отливите. Различен тип проявление са.

Това, което питаше богомил, може да се илюстрира така. Ако земята е безкрайна равнина, а луната се движи равномерно и праволинейно над нея на фиксирано разстояние, пак ще има приливна вълна, създадена от движението на Луната. Но няма да има излъчена гравитационна вълна, поради липсващото ускорение в нейното движение. Принципно различни са двете явления.

Има по-лоши престъпления от това да гориш книги. Едно от тях е да не ги четеш