| Аз до сега по принцип съм разглеждал нещата само теоретично а другото е било за отговор и пояснения, но да го повторя пак последователно (накратко) щото е разхвърляно по темата.


Само теоретично разглеждане: „
И вече от това изречение надолу е същността на казуса.
Виж и този по стар пост, за да се ориентираш как тръгват нещата:
http://clubs.dir.bg/showthreaded.php?Board=Phisics&Number=1954285280&page=0&view=collapsed&sb=5&vc=1 |

Но теорията следва от практиката, а тя показва че винаги има попадения в минимумите, било поради шум вследствие не - идеалност на дифракционните отвори, било от принципа на неопределеността на Хайзенберг. А и как се разбира дали е от едното или от другото. Ако причината за попадението в минимумите е от неопределеността, как ще се разбере това като никога не може да се направят идеални дифракционни отвори ? Ако се направят отвори близки до идеалните и се провери шума и той се окаже намаляващ със увеличаването на "идеалността" на отворите, то тогава неопределеността не играе значение за попаденията в минимумите, т.е чиста грешка от експеримента.

(всеки му според заслуженото)