Ами нали точно за тази линия ти говоря до сега, бре чадо божие, точно там няма да попадне и нито един фотон, виж пак чертежа:
http://kachi-snimka.info/images-2013/arx1498668466y.jpg
Сещаш се, че такава линия няма как да се формира в реална интерференчна картина, защото там точките имат крайни размери.
Стига си се лигавил, говорим теоретично, не прескачай от теоретично разглеждане към реални картини...
Ами Гери, след поредния призив на Полу да се придържате /поне засега/ към теоретичното разглеждане, виж се как отговаряш:
Що се правиш на тапа? На практика, ако правиш интерференция от два процепа/отвора, те никога не са еднакви по размери. Това е практиката. А когато не са еднакви по размери /на практика/, минимумът не е лишен от фотони - чисто теоретично.
А в последното изречение съвсем си прекалил, тъй като смесваш по недопустим за конкретния спор начин какво било на практика и какво на теория. Ти какво очакваше, след като е ошашавен, аз пиша за дифракция а той за лесно опровержими факти за интерференция за да разсейва същността, не му се впрягай.
От това, че не знае какво да отговори се лигави и пляска глупости завалията, а и няма от къде да препише щото това е казус неразглеждам сред вуду специалистите и той се чувства като риба на сухо.
Затуй и дърпа чергата към интерференция от два процепа, хем да има какво да преписва а и при два процепа нещата се усложняват значително и няма да личат толкова жалките му глупости. (А неопределеността при интерференция, където има два пътя за всеки фотон се цака по друг начин, със задвижване на огледалата в едното рамо и т.н. ти нали участва и в тази тема. )
Имам предвид, че нищо не ни пречи да приемем на теория, че двата процепа са еднакви по размери и тогава минимумът ще е лишен от фотони - чисто теоретично.
"Пак се извърташ, теоретично разпределението на фотоните при дифракциона картина е божи закон..."
Може да е божи, но е и вероятностен.
Ми щом е вероятностен, значи би трябвало да има и такава - макар и само теоретична - вероятност: при разпределението на фотоните да не се образува дифракционна картина. Задължително се образува дифракционна картина, независимо дали пущаме фотоните като ЕМВ или поединично, разпределението на дифракционна картина има силата на закон докато принципите за неопределеност не са доказани (компрометирани са, особено тия дето вКМ използва). Защото, ако няма и такава вероятност, стигаме пак до някаква определеност, до нещо с нулева вероятност...
Моля ви говорете и двамата или за практиката, или за теорията, защото в противен случай се получава пълна неразбория.
/////////////////////////////////////////////////////////////
Аз до сега по принцип съм разглеждал нещата само теоретично а другото е било за отговор и пояснения, но да го повторя пак последователно (накратко) щото е разхвърляно по темата.
Само теоретично разглеждане:
1. Разглеждаме теоретично дифракционна постановка от кръгъл отвор.
2. Пущаме ЕМВ към екрана с определен интензитет (брой фотони) примерно 1000 + 47+17 и т.н. ( останалите максимуми не разглеждаме за да не усложняваме ).
3. Върху екрана задължително се образува дифракционна картина с разпределението и закономерностите показани на графиките:
http://kachi-snimka.info/images-2013/arx1498668466y.jpg
http://kachi-snimka.info/images-2013/rgh1498668559v.jp
http://kachi-snimka.info/images-2013/arx1498668665e.jpg
Т.е. върху централния максимум ще попаднат 1000 фотона, върху 1-ви нецентрален максимум 47 фотона и върху 2-ри нецентрален максимум 17 фотона и т.н. А върху минимумите не попада дори и един фотон. (Параметрите на такова разпределение са показани на първия чертеж долу в ляво.)
4. Съгласно вКМ върху екрана задължително трябва да се образува дифракционна картина със същото разпределение и интензитет ( 1000 + 47+17 и т.н.) дори когато към екрана пущаме фотоните поединично, примерно през една минута. (За случая приемаме, че това твърдение е вярно.) Така, че върху централния максимум ще попаднат 1000 фотона, върху 1-ви нецентрален максимум 47 фотона и върху 2-ри нецентрален максимум 17 фотона и т.н. А върху минимумите не попада дори и един фотон.
За случая да отбележа, че поради пущането на фотоните поединично през 1 минута то можем да проследим попадението на първия, втория и т.н. фотон, т.е. на всеки попаднал конкретен фотон можем да направим отделна снимка (архив) за разпределението им върху екрана и т.н.
Но тъй като разпределението на попадналите като бройка фотони за всеки от максимумите е строго определено. То върху 2-ри нецентрален максимум могат да попаднат точно 17 фотона, ни повече ни по малко. Така, че тези 17 фотона (при зададен по условие първоначален еднакъв интензитет и за ЕМВ и за поединично пущаните фотони) се явяват строго определен лимит който не може да бъде променян (нарушаван).
5. Следствие от неопределеността вКМ не може да пресметне, предскаже попадението на конкретен фотон пущани поединично, така, че всеки фотон може да попадне върху всеки от максимумите. Така, че може да се реализира и такова разпределение, като по рано разглеждах. При пущане към екрана на първите 20 фотона през една минута. То върху 2-ри нецентрален максимум могат да попаднат 17 фотона а останалите три по другите максимуми. Но съгласно задължителното крайно разпределение (точка 4-та) и съответния лимит за попадане на фотони върху 2-ри нецентрален максимум, то вече повече фотони не могат да попаднат върху 2-ри нецентрален максимум, защото това вече няма да е дифракционна картина а нещо друго.
Това задължително разпределение след 20-тия фотон нито един фотон да не попадат върху 2-ри нецентрален максимум не се съгласува с неопределеността която е основа на вКМ. Т.е. в разглеждания случай имаме задължителна определеност противоречаща на принципите за неопределеност. Всъщност определеността нито един фотон да не попада върху минимумите също не се съгласува с вКМ.
п.п. Ако има нещо не ясно или съм изпуснал питай.
Редактирано от polu на 10.07.17 23:50.
|