"Пак се заблуждаваш, точно такива съм виждал многократно и на живо и на теория, ама ти явно не разпознаваш интерференчна от дифракционна картина, първата ти снимка е дифракционна картина бе нещасник, толкова ли си тъп или целиш разсейване . То е срамота до 5 часа да търсиш умишлено някаква много зашумена дифракционна картина (която дори не разпознаваш) и да я пробутваш като единствено възможна щото имало фотони и върху минимумте и да си правиш грешни изводи. "

Ми тогава остава втората снимка. Пак имаме гол в твоята врата.


"И най зашумената картина не може да опровергае теорията, а тя е нито един фотон върху минимум, ахъ. "

Както и Шпага ти каза, има едни съотношениия на неопределеност, които пускат по малко фотони и на минимумите. По това КМ се различава от класическите представи, с които ти се опитваш да цакаш.


"Всеки учен (с акъла си) който иска да изследва разпределението на фотоните при дифракционна картина ще използва определени задължителни параметри от експериментална постановка така, че шума да е минимален (не като твоя). "

Важното е, че шумът го има винаги, принципно неотстраним. Всички учени са безсилни срещу това..


"Това е интерференчна картина (с много шум) и е на ниво като за 10-то класници за да видят децата изобщо какво е интерференчна картина. Но ако трябва да се покаже, изследва разпределението на фотоните и т.н. не става, козата си сака пръч. "

Опитай да направиш и за 11-класници, щом толкова знаеш. Ако получиш без попадения в минимумите, ела да се обадиш. Няма, и в склада няма :)

Виж сега, няма смисъл да спорим. Дори според класическата физика, минимумът се описва от функция, подобна на синусоидата (ако бъдем точни, косинус на квадрат). Вероятността в КМ, ако игнорираме съотношенията за неопределеност (грубо класическо приближение) се описва от същата фунция. Тази функция има едно любопитно за случая свойство: тя е нула само на върха си, във всяка друга своя точка не е нула. Тоест миимумът се описва навсякъде чрез ненулева вероятност, само в една точка на вълните (в нашият случай в една линия, безкрайно тънка) вероятността е точно нула. Сещаш се, че такава линия няма как да се формира в реална интерференчна картина, защото там точките имат крайни размери. Но, както казах, това е в грубото класическо приближение, в което не се отчитат съотношенията за неопределеност. Като намесим тях, шумът покрива всичко, добавя навсякъде ненулева вероятност да попадне фотон. При това имаме принципно неотстраним шум - колкото и да е сръчен експериментатора, не може да го отстрани.

Но, ти удобно се отвлече от главният въпрос: как си говорят езито с турата, за да не се надхвърля лимита на слота на езито над 1/2?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите